Тракийско скално светилище Харман Кая при с. Долна Чобанка

742

     От документираните досега скално-изсечени светилища в Родопите най-импозантно е Харман кая, намиращо се в района на с. Долна Чобанка, Момчилградско. Обектът е регистриран преди повече от 60 години . Светилището се е развило на невисоко плато около естествена малка пещера с дълбочина 7 м. Пред нея по повърхността на терена е най-голямото струпване на керамични фрагменти, най-ранното от които се отнася към късноенеолитната епоха, а най-късното е от 1-2 в. сл. Хр. Във вертикалната скала до входа на пещерата, на юг, са издълбани трапецовидни ниши. В подножието на платото има още една карстова пещера, с дълбочина 20 м, със следи от обработка.

Платото, увенчано със скали, в които е пещерата, доминира над околността и е естествено укрепено. Вътрешното свещено пространство обхваща скалистия връх с пещерата. В него се е влизало през процеп между скалите, допълнително обработен като вход, затварян с врата, чийто праг и жлебове личат в скалите. Във външното свещено пространство са разположени изсечените в скалите площадки, определени и като като места за наблюдения на слънцето, основите на помещения, стълби, жертвени ями, олтари, басейни (вероятно за пречиствания). Личат и издълбаните в хоризонталните скали легла за дървени конструкции (помещения, навеси). Дъждовната вода е извеждана извън помещенията чрез улеи, врязани в хоризонталните скали. В това външно свещено пространство се извисяват скали с издълбани в тях трапецовидни ниши и жертвоприносителни олтари. В това пространство се намират и две изравнени в скалата площадки с диаметър 10 и 15 м.

Първата площадка, означена като североизточна, е с овална форма, наклонена е леко на север. Чрез изсичане са оформени 6 концентрични полукръга с разстояние един от друг от 0.3 до 1.4 м, чиито диаметър, естествено, непрекъснато се удължава. В скалата, в западния край на площадката, е издълбан трон, който е обърнат на изток-североизток. Втората площадка е с почти кръгла форма, с 11 концентрични полукръга, с лек наклон на юг. В северния край на тази площадка също е издълбан трон, обърнат на североизток.

Според откривателя на светилището проф. В. Миков, в подножието на Харман кая личат останките на “най-големия тракийски град”, в който, освен очертанията на помещенията, ясно се виждат улиците и площадите. Зидарията, според автора, е без хоросан, а керамиката, която е открил на терена, датира между 6 и 1 в. пр. Хр.

Сподели!




Местоположение

Времето

Виж прогнозата