Язовир „Студен кладенец“ е разположен на р. Арда, на 5 км под гр. Кърджали, като при високи водни нива горният край на язовира достига до чертите на града, на площ  от 25 600 дка.  В него се вливат реките Върбица, Буюк дере и няколко по-малки рекички.

Със своите 27.8 km² площ той е 3-ят по големина язовир в България след „Мандра“ и „Искър“, част от енергийната каскада Арда.

Язовир „Студен кладенец“ е първият построен по р. Арда, част от енергийната каскада Арда. Пуснат в експлоатация през 1954-1958 г. Стената му е изградена на около 30 км източно от гр. Кърджали. Водосборната му област е 3 752 км2 със среден годишен отток 1 600 млн м3. Бетонната язовирна стена е висока 68 метра в най-високата си част, а дължината ѝ е 350 м. По нея преминава пътят от Крумовград за Хасково. В основата си стената е широка 61 м, а в короната — 8 м. Средната ширина на язовирното езеро е 2 км, а дълбочината му – 40 м. Под водите са останали 12 села. Водохранилището е с полезен обем от 489 млн. м3.

Основното предназначение на хидровъзела е регулирането на големия и силно вариращ сезонен отток на р. Арда. Водите се използват за напояване и производство на електроенергия. На десния скат на язовира, на около 800 м от стената е построена ВЕЦ “Студен кладенец”, която разполага с инсталирана мощност от 60 мегавата и произвежда годишно 153.1 млн. кв/ч електроенергия.

На територията на Студен кладенец са установени 219 вида птици, от които 59 са включени в Червената книга на България (1985). От срещащите се видове 103 са от европейско природозащитно значение (SPEC) (BirdLife International, 2004). Като световно застрашени в категория SPEC1 са включени 12 вида, а като застрашени в Европа съответно в категория SPEC2 - 27 вида, в SPEC3 - 64 вида. Мястото е от световно значение като представителен район за Средиземноморския биом. Тук се срещат 7 биомно ограничени вида характерни за този биом от общо 9, установени за България – испанско каменарче (Oenanthehispanica), голям маслинов присмехулник (Hippolaisolivetorum), червеногушо коприварче (Sylviacantillans), малко черноглаво коприварче (Sylviamelanocephala), скална зидарка (Sittaneumayer), белочела сврачка (Laniusnubicus) и черноглава овесарка (Emberizamelanocephala).

Язовир "Студен кладенец" е предложен за включване в Националната екологична мрежа за опазване на местообитанията като местообитание на 69 гнездящи вида птици, вписани в Приложение І на Директива 79/409 на ЕС, а също и 21 вида мигриращи и зимуващи водолюбиви птици. Тук е единственото място в България, където гнезди черния лешояд (Aegypiusmonachus) и едно от малкото места в страната, където все още гнезди белошипата ветрушка (Falconaumanni). Една от двете колонии на белоглавия лешояд (Gypsfulvus) в България е по скалистите брегове на язовира. Районът на язовир Студен Кладенец е едно от най-важните места в страната със значение за Европейския съюз за видовете, споменати по-горе, а също и за гнездящите тук черен щъркел (Ciconianigra), египетски лешояд (Neophronpercnopterus), совоок дъждосвирец (Burhinusoedicnemus), бухал (Bubobubo), голям маслинов присмехулник и белочела сврачка. Мястото поддържа и значима на европейско равнище гнездова популация на синия скален дрозд (Monticolasolitarius).

На левия му бряг е разположена защитената местност Големият сипей - представлява впечатляващи високи, стръмни и силно напукани скали. Вдясно от стената има подход към резервата „Вълчи дол“, единствения строг резерват на територията на област Кърджали. Язовирът е обявен за Орнитологично важно място (ОВМ) от световно значение (код: BG013).

След язовирната стена р. Арда образува дълбок, тесен, каньонообразен пролом – Дяволски мост (Шейтан),  дълъг около километър. В най-тесните места скалните брегове са почти отвесни с височина от 5 до 10 м. Ширината на реката там е от 1 до 6 м, а дълбочината достига до 20 м. От всички 6 пролома по течението на р. Арда този е най-внушителен и впечатляващ.

В района на с. Широко поле, в едно от големите уширения на язовирното езеро има условия за отдих и риболов. Следващият залив – този при с. Калоянци също е един от предпочитаните за риболов в района. Там е и един от по-големите острови в язовира, до който може да се достигне с лодка. Преди около 30 г на острова са заселени муфлони. Често до него плуват сърни, идващи от Ловното стопанство „Студен кладенец“, заемащо голяма територия по десния бряг на язовира, в района на общините Момчилград и Крумовград.

Язовирът с голямата си водна повърхност и дължина създава възможност за упражняване на водни спортове и риболов. В пролома се намират уникалните природни забележителности - Абразивни кладенци и Дяволски мост и др.

Сподели!




Местоположение

Времето

Виж прогнозата