Пещера Утробата с. Илиница

     Пещера Утроба е тракийско светилище, датиращо от XI - Х в. пр.н.е. Храмът се намира близо до с. Илиница в местността Тангардък кая, на около 20 км северозападно от Кърджали.

Представлява естествен хоризонтален процеп в скала, който бил допълнително изсечен и оформен от човешка ръка. Формата му наподобява вулва. Височината на отвора е 3 м, ширината 2,5 м, а дълбочината - около 22 м. В дъното на пещерата се забелязва издълбан олтар, който е висок малко повече от метър. В горната част на пещерата има пукнатина. Според някои през декември, според други през Равноденствието, слънчевият лъч се уголемява и влиза точно в дупката на олтара като се задържа потрепвайки няколко минути. Действието олицетворява оплождане, свещеният брак между скалата и Слънцето, възраждането на живота. До момента това е единствената открита подобна пещера в света.

В този храм се осъществявала кулминацията на орфическите вярвания. Според древните автори именно в такъв орфически храм на остров Самотраки посветените неженени мъже извършвали своите сексуални обреди с тракийските момичета. В околностите на пещерата извира река Перперешка, а Перперикон се намира на около 20 км по нейното течение.

Местоположението на пещера Утробата и това, че е била древно тракийско светилище е известно на жителите на с. Ненково от много години. Официалното откриване на обекта за археолози се случва благодарение на учителя спелеолог Минчо Гумаров от Кърджали, който пази в тайна местоположението на пещерата цели осем години по съвет на директора на Историческия музей в гр. Кърджали - Павел Петков. Той бил първият, на когото Гумаров съобщава за местоположението и предназначението на пещерата.

Името на местността Тангардък кая в превод от турски означава „гърмящата“ или „шумящата“ скала. По средата на пещерата е издълбан полусферичен купол, който придава на акустиката на помещението особено звучене, което обаче реагира само на ниски мъжки гласове - по цялото протежение на кухината се разнася звук подобен на гръм. Така местното турскоговорящо население е дало и името на пещерата.

Според учените „пещерите утроби“ датират още от каменно-медната епоха (IV хилядолетие пр. Хр). Изграждането им е свързано с култа към женското плодородие. Дълги години археолози ги търсят, понеже са били споменавани в писания на древногръцки автори. Според повечето писмени извори от Древността се споменава, че това са храмове на Богинята - майка. Култът се свързва с т.нар. хиерогамия - вярата, че за да започне Новата година - според религиозната концепция на древните траки - царят-жрец трябва символично да умре и да се прероди.

През 2014 г. се появява информация, че пещера Утроба се е уредила със собствен жрец. Оказва се, че това е руският гражданин Владимир Овсянников от гр. Калуга, Русия. Той заявява пред медии, че има тибетско монашеско посвещение. Овсянников посещава пещерата поне два-три пъти седмично като междувременно пътува до Москва и отново се връща в България, за да посети мястото. По негови думи той е информирал за необикновената енергия на българската пещера и за известната с екстрасензорните си способности Джуна.