Село Лисиците е намира на южния бряг на язовир „Студен кладенец“.
Единствената връзка на селото с цивилизацията е висящият над стеснението на язовира мост тип мини-ГолдънГейт или пък с лодка. За моста казват, че е най-дългият въжен мост в страната – разстоянието между пилоните е 260 м. Няма път, никаква връзка с близките села или с Кърджали по суша.
До моста може да се стигне с влак, чиято последна спирка преди града е точно до елховата горичка над моста.
Ние избрахме другия път, но се оказа, че трябва да вървим край линията, подмина ни моторист, който се движеше смело по средата на линията и стигна доста преди нас до моста.
Оставихме колата под вулканичните стени на Момина скала, където някой вече си беше спретнал малка къщурка.
Разходката си струва само заради боровата гора, през която се вие пътечката. Първо видях село Лисиците от крепостта Моняк – пръснатите къщички отатък язовира. В един от горещите дни преминахме и по моста в търсене на скалите Читкая.
Село Лисиците е идилия за някои – няма пътища и миришещи на бензин коли, посрещат ви зелени оградени ливадки, камъни, носещи следи от миналото, тук-там някой селянин. Пет камъка в кръг на една полянка, вероятно селският мегдан.
Посрещнаха ни малки щъркелчета, които се готвеха да излетят.
Разходка по една от уличките.
В дворовете на една от малкото обитавани къщи ни залая четироног „стопанин“.
И безмълвните домове в августовата жега.
Свенливо теленце.
Пресъхнала чешма, носеща следите от времето, когато петолъчката беше навсякъде.
Единствената машина, незнайно как, озовала се в селото.
Джамията с импровизираното минаре на дървото.
Скалите Читкая са на 20 минути в югозападния край на хълмчето, ограждащо от юг селото. Гледат към устието на вливащата се в язовира Върбица.
„Чит кая“ – чит – зид, дувар; кая – камък. На скалите има древна крепост, изградена от камъни без спойка, прегражда северната достъпна част и опасва площ от 1200 кв.м. Най-проходимата е северната каменна стена.
Специални ги правят издълбаните в тях трапецовидни тракийски скални ниши. Преброихме около 50 елипсовидни и трапецовидни в три реда. Тези, които са по-ниско, са отмити частично.
Двама рибари чакаха някоя заблудена рибка да скочи на въдиците им.
Отсреща, горе на високото, е крепостта Моняк.
Автор: Валя Флоридис
Източник: valflo.blog.bg
