Голямата могила, с. Свирачи
Голямата могилата се намира в източния край на с. Свирачи. Представлява внушителен могилен насип...
Голямата могилата се намира в източния край на с. Свирачи. Представлява внушителен могилен насип с правилна куполообразна форма (60 м диаметър и 18-20 м оригинална височина), стегнат в много здрав пръстен от уникална каменна конструкция – крепида, която пази свещеното пространство от външния свят.
Освен култови функции, крепидата е имала и чисто техническо предназначение – да поддържа самия насип. В конкретния случай тя не е обикновена каменна ограда, а оригинално творение на древната архитектура, сравнимо по начин на изграждане с амфитеатрите и стадионите в римските градове, затова неотдавна получи статут на самостоятелен археологически паметник на културата с национално значение.
Това монументално по своя характер съоръжение – единственото по рода си на Балканите, е сложна стъпаловидна конструкция от големи каменни блокове с дължина до 3,70 м, дъговидно изрязани по външната си страна и свързани един с друг чрез метални скоби, като образуват огромен кръг от прецизно напаснати елементи върху масивна основа. Каменният градеж на могилата е бил частично разрушен още в древността.
На база начинът на изграждане и намерените предмети се смята, че е свързана с обитателите на намиращата се в близост вила „Армира“. Строена е за могила-мавзолей за един от първите собственици на вила“Армира”, а впоследствие почти век по-късно по неизвестни причини е използвана като фамилна гробница и за друг член на този аристократичен тракийски род. Въпреки че е строена през римския период, гробницата е съобразена с традициите на Траките. Намерени са останки от гроб на знатен тракиец, 2 погребални колесници със скелетите на 4 расови коня и куче (първата четвърт на II в.), както и следи от 2 вторично вкопани гроба – детски в самия могилен насип (III в.) и още един подобен до могилата, който е ограбен. Погребението на тракийския аристократ е извършено чрез трупоизгаряне. Открити са множество глинени и стъклени балсамарии, както и бронзови, мраморни, стъклени и глинени съдове. Две дървени сандъчета с дребни лични вещи на покойника. Едната погребална колесница също е била богато украсена с ажурно изработени бронзови и сребърни апликации.
Освен култови функции, крепидата е имала и чисто техническо предназначение – да поддържа самия насип. В конкретния случай тя не е обикновена каменна ограда, а оригинално творение на древната архитектура, сравнимо по начин на изграждане с амфитеатрите и стадионите в римските градове, затова неотдавна получи статут на самостоятелен археологически паметник на културата с национално значение.
Това монументално по своя характер съоръжение – единственото по рода си на Балканите, е сложна стъпаловидна конструкция от големи каменни блокове с дължина до 3,70 м, дъговидно изрязани по външната си страна и свързани един с друг чрез метални скоби, като образуват огромен кръг от прецизно напаснати елементи върху масивна основа. Каменният градеж на могилата е бил частично разрушен още в древността.
Източник: maritza-evros.eu; bulgariansanctuaries.com
Снимки: haiduk-tourist.blogspot.com
