Джамията на седемте моми с. Подкова

595

Намира се в края на с. Подкова, на 34 км от гр. Кърджали и на 11 км от Кирково. В близост е жп гара Подкова. Достъпът е лесен с кола или автобус.

В Източните Родопи се намира единствената Дървената джамия, смятана за една от най-старите на Балканите. Построена е през 1438 г, изцяло от дървен материал. В градежа не е използван нито един метален пирон. Гредите са с внушителни размери, съединени помежду си с улеи, които влизат един в друг. На места са използвани дървени пирони. От самото изграждане преди повече от шест века, до днес, дървената сграда в с. Подкова се използва само за религиозни цели. Оградена е, но всеки може да я разгледа. В Родопите храмовете винаги са отключени - било за молитва, било за подслон. През есента на 2008 г. Дървената джамия е реставрирана. Постройката е демонтирана до основи и сглобена наново. Част от повредената дървесина е подменена. Обявена е за паметник на културата с национално значение.

Името на храма е свързано с интересно предание за силата на човешките възможности. Нарича се Йеди къзлар джамиси - Джамията на седемте моми. В изчезналото отдавна село Рамоллар живели седем девойки, влюбени в седем момъка войници. През Средновековието, когато войните следвали една след друга, младите мъже били призовани в султанската армия. Момите се надявали, че техните любими ще се завърнат живи и здрави. Но съдбата решила друго. Дошла тъжната вест, че и седмината са загинали в сраженията. Сломени от скръб, девойките решили да не се омъжват никога, а да се отдадат на вярата. Събрали чеиза си, продали го, а с парите купили дървени трупи, с които започнали градеж на джамия. Тя била построена за една нощ, но след това момите изчезнали. Повече никой не ги видял, нито чул за тях. Изгубили се в мрака на нощта, но оставили след себе си храм и легенда, които просъществували през вековете. Това се случило на 6 май. Оттогава всяка година на тази дата се събират вярващи от целия Кирковски край в двора на джамията, чете се мевлид, Коран и молитви, а гостите се гощават с пилаф.

Интересно е, че в района около селото има изсечени дървета, които са от стари времена, а в скалите могат да се видят странни улеи, за които хората твърдят, че са следи, оставени от влаченето на трупите. Друга легенда разказва, че по време на една от войните селото било опожарено и хората потърсили убежище в джамията. Но командирът на войската не пожалил храма и заповядал да запалят и него. В този миг незнайно откъде се появили пуйки и започнали да гасят пожара. Заповедите на командира не спирали и войниците продължавали да палят, а пуйките не спирали да гасят. Накрая войниците разбрали, че не могат да изпълнят нарежданията, и се отказали, местните се спасили, а командирът онемял.

Край джамията се намира гробището, където един от камъните е странен. Представлява полска четвъртита плоча с правоъгълен отвор, очевидно направен от човешка ръка. Местните хора го наричат "Ак кая" (Белият камък) или Провиралището. Според поверието, онзи който мине три последователни пъти през отвора, си пожелава болестта да остане край камъка. Отърква болното място в камъка и оставя парцалче в околните храсти. Понякога се взима пръст от определен гроб и с нея се разтрива тази част от тялото, която трябва да се излекува. Вярва се, че силата на мястото е най-голяма в сряда и събота.


Забележка: Достъпен с лек автомобил. Маршрут от с. Подкова до обекта – 1 км.
Сподели!




Местоположение

Времето

Виж прогнозата