Средновековната крепост Устра е разположена на висок връх (1114 н.м.), върху продълговат скален рид, носещ същото наименование, близо до село Устрен в общ. Джебел, обл. Кърджали.

Отстои на около 9 км. в посока югозапад от Джебел, на 30 км. в същата посока от Кърджали, на 23 км. североизточно от Златоград и на около 270 км. в посока югоизток от столицата София.

Крепостта е строена през Средновековието (X в.), за да бъде охраняван минаващия от там търговски път и през своето съществуване е била под властта предимно на Византийската империя. По археологически данни най-ранната ѝ датировка е управлението на Константин VII Порфирогенет (913 - 959 г.). По това време българският цар Симеон I вероятно завзема крепостта, но след това я преотстъпва на Византия и е обявен за „василеопатор“ т.е за висш настойник на византийския император, който се жени за една от дъщерите му.

Последвалото разтрогване на договора от Зоя - майката на императора - скоро води до съкрушителната загуба на византийците в битката при Ахелой в 917 година. Въпреки всичко, след смъртта на Симеон в 927 година, крепостта трайно остава във византийски ръце, макар през зрелия феодализъм и Втората българска държава XII - XIV век да има косвени сведения, че е била превзета от Иван Асен II.

Крепостта заема площ от 1,29 дка, от които северната и северозападната част са заети от отвесни скали. Крепостната стена има П-образна форма. Тя е дълга 113 м., като е дебела в основата около 3 м., в горния край около 2 м., а крепостната стена в момента на места е висока до 8 м. Лицето на стената е направено от добре обработени камъни, споени с бял хоросан, а вътрешността ѝ е запълнена с ломени камъни, поляти обилно с бял хоросан. Отбранителните възможности на стената са подсилени с три кули- една полукръгла и две правоъгълни. Те са били триетажни. Подземният или първият етаж на кулите е служил за водохранилище. Изкачването в кулите е било осъществявано от вътрешни каменни стълби, от които са запазени части в две кули.

Входът на крепостта се е намирал в най-източната част. От него са съхранени 7 стъпала, издълбани в скалата. Запазени са основи на помещението, служило за живеене на охраната на входа. Вратата вероятно се е движела вертикално. Влизащият в крепостта е трябвало да обходи цялото пространство извън стената и кулите.

Първите организирани разкопки са проведени в периода 1971 - 1973 година под ръководството на професор Стамен Михайлов. Откритите предмети доказват интензивен живот в периода XIII – XIV век. Писмени сведения за крепостта дава Георги Акрополит в своите „Анали“ (XIII в.). При направените археологически проучвания са открити множество метални предмети (железни стрели, части от шлем, бронзови и сребърни кръстчета), глинени съдове, медни монети и др.

Наблизо са и останките от тракийска крепост със същото име - Устра, от която са останали крепостни стени високи до 2 м. Построена е най-вероятно през ХІІ-Х век пр. Хр. Наблизо, по долината на малка рекичка са запазени две тракийски куполни гробници. Историците смятат, че тук е била столицата на тракийското племе одриси.

До крепостта може да се стигне чрез проходи от село Лебед или от село Устрен. Пътят през село Лебед е по-лесен за изкачване, но по-труден за откриване. Ако изберете втория път, трябва да поемете по автомобилния път от Устрен към Златоград. На около 4 км е отбивката, с която започва планинска пътека - около 2 км., водеща към крепостта. На около половината път от нея е разклонението за хижа „Устра“.

Сподели!




Местоположение

Времето

Виж прогнозата