Трисводестият мост при село Дядовци, известен като Дяволският мост, е един от най-забулените в мистика паметници от Източните Родопи. През него е минавал използвания още в праисторията път, свързващ Тракийската низина с Беломорието през Алада, Устра и прохода Маказа. Този вътрешнородопски път през Античността е правел връзка с главния римски път Via Egnatia, като продължава да бъде интензивно използван и през Средновековието за търговски и военни нужди. Жителите на град Ардино са го патентовали като герб на населеното място. Дяволският мост е знаков за малкото родопско градче.

Тайната, която хем се вижда, хем не, която може да се докосне, а всъщност не е материализирана, е скалата под водата, точно под централния свод. Тя е издялана наполовина, а другата половина е отражението във водата. В същия момент над нея е арката над моста, която също се отразява във водата, оформяйки окръжност. Всичко е като идеално отражение. Образът на Дявола се вижда само в онзи момент от деня ( средно в интервала между 11:00 и 12:00 ч. ) когато позицията и силата на слънцето са такива, че мостът и отражението му във водната повърхност съвпадат напълно. За да можете да си го представите по-лесно, направете снимка на съоръжението в този момент и я обърнете вертикално. На централния свод на Дяволския мост имало гравиран хексагон - „Печатът на Соломон“. До 1912 година е била запазена верига, висяща от средата на моста, към която било закрепено желязно кълбо с поставен в него амулет.

С моста, известен като „Шейтан кюприя“( в превод от турски „Дяволският мост“ ), са свързани множество легенди. Местните хора вярват, че на един от камъните личи отпечатък от стъпката на Дявола, а самото място носи смърт и нещастие на всеки дръзнал да се доближи. Разказва се, че Сатаната спасил една българска мома от сигурна смърт, явявайки се на турските конници, които я преследвали, за да я вземат в плен. Девойката искала да сложи край на живота си, хвърляйки се от моста, но когато стигнала там, турците внезапно обърнали ход, вярвайки, че са видели рога във водата.

Според друга легенда години напред местните жители се опитвали да вдигнат мост между два бряга, но всеки път буйните речни води разрушавали онова, което били построили. И когато строителите решили да се откажат, приемайки, че мястото е прокълнато, със задачата се заел млад майстор, който възнамерявал да пожертва любимата си ( като вгради сянката ѝ, за да построи моста). Ненадейно се появил Дявола, който разкрил на майстора тайната на устойчивия градеж, но и му поставил условие. За да бъде мостът здрав и вечен, трябвало да бъде изобразен ликът на Сатаната, който да бъдел едновременно видим и невидим, да може да се докосне и същевременно да не е материализиран. При това в рамките на 40 дни, а в противен случай Лукавия щял да вземе душите на майстора и невестата му. За изумление на всички, включително и на Дявола, зидарят изпълнил всички условия. Но скоро след това се споминал и тайната му останала неразгадана. Факт е обаче, че Дяволският мост и до днес стои непоклатим, а злокобният образ наистина съществува.
Сподели!




Местоположение

Времето

Виж прогнозата