Крепост Асмаджа се намира на едноименната височина, на 1.15 kм североизточно по права линия от центъра на село Ястреб. Височината Асмаджа е самостоятелно възвишение, доминиращо над околния терен, със стръмни склонове при върха от запад и юг. Има отлична видимост във всички посоки от върха. Крепостта има формата на трапец с приблизителни размери 120 м в посока изток- запад и 80 м в посока север- юг.

Крепостта е разположена на самостоятелно възвишение, доминиращо околността и носещо наименованието Асмаджа /Asmaca - Палач (който беси), според преводача от турски/. Склоновете на възвишението от юг и запад са стръмни, трудно или практически недостъпни. По-полегат и удобен за изкачване е североизточният склон. В основата на източния склон е текла рекичка, образувала дълбоко дере /понастоящем на мястото има микроязовир/. Пътят водещ до крепостта се е запазил в по-голямата си част. На места е обраснал, но е все още ясно различим и проходим. Той идва от юг, обхожда източния склон на възвишението, поема на югозапад и стига до крепостта. Входът в крепостта е бил от североизток. Крепостната стена е била градена от едри, необработени камъни. От видяното на повърхността е невъзможно да се определи каква е била спойката между камъните и дали въобще е имало такава. Пространството оградено от крепостната стена представлява плоскост с неголям наклон на север. В най-високата му част, южната, е било изградено вътрешно укрепление (цитадела). Входът в нея е бил от югозапад. Възможно е да е имало още един от югоизток. От възвишението има прекрасен обзор във всички посоки. Визуален контакт има: на северозапад с крепостта Хисартепе при с. Минзухар и с крепостта Клисетепе при с. Вождово, на югозапад вероятно с крепостта Хисартепе при с. Стремци и крепостта при с. Черна скала, на югоизток с Перперикон, с крепостта при с. Мургово, с крепостта при с. Биволяне, на североизток с крепостта Каратепе при с. Бели пласт.

На около един километър по права линия от Асмаджа, в южна посока, на по-ниска кота се намира самостоятелно възвишение с почти конична форма. Върхът на възвишението представлява естествена скална площадка. В югозападната и част, с височина около 2 м и вертикални стени се издига скала с продълговата форма. В основата и някой услужливо е подредил един върху друг няколко камъка позволяващи изкатерването й. Скалата вероятно е била каменно светилище. В горната и част са издълбани множество различни по форма и размер дупки. В подножието на двата хълма, както от изток, така и от запад се забелязват доста могили, различни по размер и височина.


Снимки: Димитър Димов

Сподели!




Местоположение

Времето

Виж прогнозата