Крепост Големия хасар, с. Гълъбец

Тракийската, късноантична и средновековна крепост Големия хасар е изградена на едноименния връх, на 1.47 км югоизточно по права линия от центъра на село Гълъбец. Върха се издига южно от Харманлийска река, югоизточно от селото.

Крепостта е достъпна само от към село Гълъбец по стар път, който води до входа на крепостта. На югоизточната страна, долепена до вътрешната страна на една от крепостните кули, на около 20 м от билото се вижда вкопано в земята елипсовидно помещение (вероятно щерна), стените с дебелина 0.45 м, на което постепенно го извиват навътре и го стесняват нагоре. Те са градени от бели плочести камъни, споени с бял хоросан, нарядко примесен с късчета от счукани тухли. В долната част на помещението и на пода е запазена мазилка от червен хоросан, с гладка повърхност, дебела около 3-5 см. Помещението е с размери: в основата 2.3х1.7 м и дълбочина (височина) 3 м. На самия връх са разхвърляни голямо количество камъни, а на няколко места се виждат иманярски дупки, в които има ранновизантийска (IV-VII в.) и средновековна (XI-XII в.) керамика, както и човешки кости от разрушени гробове.

Крепостната стена минава по заравнена тераса на около 30 м под върха, ограждайки хълма в елипсовидна форма издължена в посока север- юг, следвайки естествените очертания на терена. Заграденото от крепостните стени пространство е значително по-голямо от това на другите крепости по бреговете на реката- 6.9 дка с максимални размери 117х70 м. На източната страна от иманярите е разкрита кула с размери 3.2х5 м, която не е издадена на вън от крепостната стена и е разделена на три вътрешни помещения. Стените на крепостта са градени от плочести камъни, споени с хоросан, примесени с късчета от тухли и измазани със същия хоросан. На 5–6 м източно от това помещение, стената личи добре, с изчистено само вътрешно лице. В югоизточната част на крепостния зид ясно си личи портата на крепостта защитавана от две кули, вероятно с правоъгълна форма, които се издават пред фронта на куртината. В северната страна на укреплението има ров, който слиза от върха, през стената и продължава надолу. Вероятно е от канал или срутен ходник под земята. По горните части от северния склон на Големия хасар има фрагменти от тракийска (началото на I в.пр.н.е.), римска (II-III в.), ранновизантийска (IV-VII в.) и средновековна (XI-XII в.) керамика. Тук са намерени железни ножчета, средновековни токички и коланни обкови. По надолу, по склона в посока село Тракиец е намерена бронзова колониална монета на Пауталия от император Гета (209-212 г.), открита е и малка шарапана, а долу в равнината, на 215 м по права линия в югоизточна посока има селище, по повърхността с керамика от римската епоха.

Източник: bulgariancastles.com

Снимки: haiduk-tourist.blogspot.com