Мечтата на Дейвид
/или какво е довело един южноафриканец в Родопите/
Знаете ли колко километра ни делят от Южна Африка. Точно 8868 км. Толкова поне сочи една от табелите, поставена на дърво пред входа на бившето училище в момчилградското село Летовник. Тук може да разберете и какво е разстоянието от Летовник до различни точки от света – Щатите, Австралия, Япония, Колумбия – местата, където са приятелите на Дейвид. А ако питате и кой е Дейвид – отговарям веднага – новият собственик на сградата на школото в родопското село.
Защо започнахме с Южна Африка? Защото това е родината му. Чак на другия край на света, както казва той. Какво го е довело тук?
Разказите на приятели от България, които открил по интернет. Дошъл в страната ни и тук му харесало. Затова решил да се установи някъде. От приятели разбрал, че училището в родопското село се продава и решил да го купи.
Дейвид, така поиска да се обръщаме към него. Фамилията няма значение. Родил се в пустинята на гореща Африка, там живял като малък. Когато станало време да тръгва на училище се преместили в Кейптаун – град с 4 милиона души. По професия Дейвид е готвач, по душа – пътешественик, търсач на приключения. Затова решил да обиколи света.
Преди да отседне тук e работил в Англия, спечелените пари вложил в сградата на училището.
„Нямате представа в какъв красив край живеете“, каза ни той.
„Такива планини, гори и добри хора няма никъде другаде“. Можем да му вярваме, все пак е скитал много.
Няма и тридесет години и усмивката не слиза от лицето му. Вече две години и половина е в България, сносно говори български, покрай майсторите е изучил и турския. По-трудно е на приятелката му, която е от година тук.
Заедно с Лаура са решили да превърнат неизползваната сграда на школото в хостел – място, където ще идват приятелите им от цял свят. Ще предлагат на българи и чужденци храна и подслон срещу условието да помагат на собствениците в поддържането му, в грижата за животните и двора. Дейвид ентусиазирано ни развежда из царството си – още на входа ни посреща българското знаме. Встрани има платно с Буда. Под него са двете кучета, за които казва че добре разбират английски, но българския – не. Вече е готов барът в една от стаите на първия етаж. Често търси майстори от съседните села. Много от нещата изработва сам. С Лаура са си спретнали малка кухня с най–нужното, там са сместили и душ кабината. На първия етаж е разположена геотермална помпа- устройство, което извлича топлина от земята и осигурява отопление през зимата, а през лятото – охлажда.
Така Дейвид е решил проблема с климатика в сградата. Гордо ни показва стаята си , която е боядисана в синьо, с огромни рафтове по стените, побрали минерали, корени от дървета, различни статуетки, фигури от дърво. „Всичко е от Източните Родопи“, казва Дейвид.
Отсреща е компютърът, който го свърза с приятелите му. На пода между паркета е вградена красива мозайка, направена от приятелка от България.
Камари от тикви, връзки лук и билки са натрупани в коридора. На втория етаж вече е готова една от стаите за гости – покрай стените са наредени нарове на по три етажа.
„Отвън в двора ще има басейн, в другия край – беседка“, разказва Дейвид. Там ще отдели място и за питомците си – шестте щраусчета, които купил скоро от Златоград – четири женски и две мъжки. Сега са в двора на съседната къща.
„Лятото е лесно, ядат всичко зелено като нас, зимата ще му мислим“, казва той. Залага на всеки дар от природата, в царството му няма да откриете нещо, направено от изкуствена материя. Докато говорим, свива цигара. Поглежда към прозореца в стаята на първия етаж, където събрала праха стои изправена китарата му.
„Няма време за нея“, виновно казва той. „Но след шест месеца ще сме готови поне с обзавеждането вътре и ще чакаме гости“.
Обещаваме тогава да се срещнем отново. С него и мечтата му.
Автор
Валя Флоридис
