Дейвид – още един приятел на Родопите

Мечтата на Дейвид
/или какво е довело един южноафриканец в Родопите/

Знаете ли колко километра ни делят от Южна Африка. Точно 8868 км. Толкова поне сочи една от табелите, поставена на дърво пред входа на бившето училище в момчилградското село Летовник. Тук може да разберете и какво е разстоянието от Летовник до различни точки от света – Щатите, Австралия, Япония, Колумбия – местата, където са приятелите на Дейвид. А ако питате и кой е Дейвид – отговарям веднага – новият собственик на сградата на школото в родопското село.
New Image1(2)Защо започнахме с Южна Африка? Защото това е  родината му. Чак на другия край на света,  както казва той. Какво го е довело тук?

New Image4Разказите на приятели от България,  които открил по интернет. Дошъл в страната ни и тук му харесало. Затова решил да се установи някъде. От приятели разбрал, че училището в родопското село се продава и решил да го купи.

Дейвид, така поиска да се обръщаме към него. Фамилията няма значение. Родил се в пустинята  на гореща Африка,  там живял като малък. Когато станало време да тръгва на училище се преместили в Кейптаун – град с 4 милиона души. По професия  Дейвид е готвач, по душа – пътешественик, търсач на приключения. Затова решил да обиколи света.

New Image7Преди да отседне тук e работил в Англия, спечелените пари вложил в сградата на училището.
Нямате представа  в какъв красив край живеете, каза ни той.
Такива планини, гори и добри хора няма никъде другаде“. Можем да му вярваме, все пак е скитал много.

Няма и тридесет години и усмивката не слиза от лицето му. Вече две години и половина е в България, сносно говори български, покрай майсторите е изучил и турския. По-трудно е на приятелката му,  която е от година тук.

New Image9Заедно с Лаура са решили да превърнат неизползваната сграда на школото в хостел – място, където ще идват приятелите им от цял свят. Ще предлагат на българи и чужденци храна и подслон срещу условието да   помагат на собствениците в поддържането му,  в грижата за животните и двора. Дейвид ентусиазирано ни развежда из царството си – още на входа ни посреща българското знаме. Встрани има платно с Буда. Под него са двете кучета,  за които казва че добре разбират английски, но българския – не. Вече е готов барът в една от стаите на първия етаж. Често търси майстори от съседните села. Много от нещата изработва сам. С Лаура са си спретнали малка кухня с най–нужното, там  са сместили и душ кабината. На първия етаж е  разположена геотермална помпа- устройство,  което извлича топлина от земята и осигурява отопление през зимата, а през лятото – охлажда.

Така Дейвид е решил проблема с климатика в сградата. Гордо ни показва стаята си , която е боядисана в синьо, с огромни рафтове по стените, побрали минерали, корени от дървета, различни статуетки,  фигури от дърво. Всичко е от Източните Родопи“, казва Дейвид.

New Image8(1)Отсреща е компютърът, който го свърза с приятелите му. На пода между паркета е вградена красива мозайка, направена от  приятелка от България.

Камари от тикви, връзки лук и билки са натрупани в коридора. На втория етаж вече е готова една от стаите за гости – покрай стените са наредени нарове на по три етажа.

New Image2(2)Отвън в двора ще има басейн,  в другия край – беседка, разказва Дейвид. Там ще отдели място и за питомците си – шестте щраусчета, които купил скоро от Златоград – четири женски и  две мъжки. Сега са в двора на съседната къща.

New Image3(1)Лятото е лесно, ядат всичко зелено като нас, зимата ще му мислим, казва той. Залага на всеки дар от природата, в царството му няма да откриете нещо, направено от изкуствена материя. Докато говорим, свива цигара. Поглежда към прозореца в стаята на първия етаж, където събрала праха стои изправена китарата му.

New Image6(1)Няма време за нея, виновно казва той. Но след шест месеца ще сме готови  поне с обзавеждането вътре и ще чакаме гости.
Обещаваме тогава да се срещнем отново. С него и мечтата му.


Автор
Валя Флоридис

Сподели!