Римските мостове, старата воденица и вековния чинар в село Шумнатица в Източни Родопи

Интересна отбивка от пътя Кърждали – Маказа може да си направят тръгналите към гръцкото море.

На около 32 км от Момчилград се намира малкото село Шумнатица. На средата на пътя към Маказа има отбивка към с. Кирково. И на малко повече от 3 км от село Кирково е и целеното село Шумнатица.

Освен че е живо, селото предлага и няколко интересни атракции за посетителите си.

Цели три римски моста има в него.

Макар че „Римски“ археолозите ги нарекли само условно. Строени били те в тъмните векове на османското владичество по нашите земи. Но  като прототипи на старите римски мостове от началото на нашето хилядолетие. И затова ги и нарекли „римски“.

Над 60 подобни римски моста били открити от археолози и историци до днес. Откриват различни изследователи все нови и нови. Кои частично разрушени, кои частично запазени.

Съвсем запазен е първият мост в село Шумнатица.

Наскоро го почистили местните от поглъщата го растителност. И цяла цветна градина изградили около него.

И до днес по каменния му гръб прехождат жителите на селото над реката. А дворовете бяха извадени сякаш от детска рисунка. Малка къщичка. Подредени лехи със зеле, лук, картофи.

До стария мост стои днес старата воденица. Наречена „Пехливанската воденица“. Защото в Пехливанската махала на селото била изградена. Построена преди 200 години, воденицата била отремонтирана от Община Кирково през 2016 година.

И днес показва на гостите си напълно запазения си хромел ( каменния кръг за смилане на житото). Задвижван с бутало направо от водите на реката.

До нея пък издигнали благодарните потомъци паметник. На падналите във войната от 1915 – 1918 години. Издигнат бил паметникът през 1935 година „от учители и помощта на населението на с. Шумнатица“

Вторият мост видяхме само пътьом. И успях да му сътворя един полупортрет в движение.

И така до третия римски мост. В другия край на селото.

А до него, в другия край на улицата си стоеше друга старина.

Старият Чинар. Истински старец. На цели 600 години.

Тачен бил старецът. Като при истински мъдрец идвали хората при него. Прегръщали го. И оставяли пред стъблото му болките и греховете си. И ги приемало старото дърво. Очистени си тръгвали хората. А греховете и болките им израждали големи дървени „брадавици“ в старото стебло.

Така повеляват легендите.

Съвремието пък ни разстла пред погледа иделична картина от близкото ни минало. Старите каменни къщи. Балите сено отпред. Окъпани в щедрите лъчи на  Слънчо.

Автор: Биляна Марина

Източник: Патиланец

За повече разкази: patilanec.com

Сподели!