Имало някога село Самокитка. И си имало то махала. Наречена била тя Биримирка. Продължава да си съществува и до днес селото Самокитка. Само че прекръстили й махалата от Биримирка на Борец. И административно я прехвърлили към село Подкова. И днес новонаречената махала Борец вече махала е на село Подкова.
Неизменно останало едно. Голямата скала нагоре по пътя.
На по-малко от 100 м. след края на Подкова в посока Гърция има разклон. И си има този разклон табели за направо и за надясно. Пътят без табела, този на ляво, и води до Голямата скала.
Коджа кая наречена била тя в тъмните векове на османско иго по нашите земи.
За мен, пък, това светилище ще си остане завинаги като „Каменния заек“. Така видях аз Голямата скала. Като огромен полегнал каменен заек. С ясно изразена муцунка, прилепнали уши. И най-изящно изваяно оченце.
Отдалеч се виждаха вече издълбаните в скалата ниши. Но, за по-прегледно, тръгнахме към близка среща.
Съвсем на върха се появиха наредените камъни. Същите, каквито виждах на толкова други древни и свещени места.
И при каменната костенурка ни изпрати Венци. Само че тогава не я видях много. Та не се и постарах да я снимам правилно. Но сега, когато разглеждам снимките в спокойната обстановка на дома си, точно на костенурка си прилича. С отрязана от зад-апаратното устройство глава.
Приседнахме за момемнт да се насладим на гледката.
Видяхме отвисоко целта в ниското. И тръгнахме да подсичаме скалата.
И ето ни при каменната колона. Че част от светилище, или нещо значимо била скалата, говорят издълбаните в нея ниши. Интересното е, че тук нишите са с най-разнообразни форми. И с различни дълбочини.
Дали по-дълбоките и овални били дълбани като дарохранилища? Дали в тях били поставяни статуетки, или идоли? Мълчи за сега скалата.
И седнахме ние да послушаме. А Венцислав Стайков ни поведе в разказа си към централната част на скалата. Имало там изкуствено прокопани тунели. Възможно било и естествена пещера разширена да била. Но определено допълнително били оформени те. И два входа оставили строителите в скалата за достъп към тези тунели-пещери.
Минавали тези тунели през средната част под цялата скала. И извеждали до турски гробища.
И две версии извели знаещите, съдейки отново според нашите си знания. Или ритуал някакъв бил извършван, свързан със смъртта на земното тяло и отвеждане на душата във вечния й път.
Друга версия отрежда на тези пещери-тунели чисто отбранителна функция. По тях можели да потърсят път към спасение от другата страна на скалата намиращите се тук при военно, или друго злонамерено нападение.
На много места виждал Венци подобни пещери – тунели, наречени „проходни пещери“.
А в съвремието затрупали местните двата входа към пещерата. Че древните функции вече на действали. А домашните им животни често влизали в подскалните тунели и се губели в тях. Или пък ставали лесна плячка на живеещите все още някога диви животни.
Поседяхме още малко. Погледахме Малки Асар на хълма отсреща. И тръгнахме на обратно.
Автор: Биляна Марина
Източник: Патиланец
За повече разкази: patilanec.com
