Много хора свързват думата „туризъм“ с Източните Родопи. Причините за това са от една страна забележителните природни дадености на региона, от друга - гостоприемството на хората, а от трета световноизвестните археологически обекти като Перперикон и Татул.

Връзката между всички тези елементи на материалната и духовна култура в района е Регионалният исторически музей на гр. Кърджали. Причината за това е фактът, че там се съхранява голяма част от миналото на този край, без познанието, за което всеки посетител би се чувствал като чужд.

Музеят се намира в близост до центъра на града, до изходния път към гр. Хасково. Сградата е построена в периода 1922 - 1930 година по проект на проф. арх. Померянцев. Както повечето музейни сгради в България и тази първоначално е била създадена за друга цел. Идеята е била там да се помещава медресе (мюсюлманско духовно училище). Поради различните превратности на съдбата, това никога не се случва, но началният замисъл за функцията на сградата налагат нетипични, на пръв поглед, за нашите земи архитектурни решения. Доминиращи във фасадата са мароканските арки и детайли напомнящи архитектура на арабския свят. Поради уникалния си вид, сградата е обявена за паметник на културата с национално значение.

Открит е през 1965 година със задачата да проучва, съхранява и популяризира културно-историческото наследство в Източни Родопи. Основния му фонд включва над 27 000 експоната ( 40 000 до днес ) - вещи, снимки и документи, свързани с историята на Кърджалийския край. Експозицията е открита през 1987 година, разположена е на 1800 м2 и е разделена на три секции - отдел „Археология“, отдел „Етнография“ и отдел „Природа“. За всеки един от тях е отделен по един етаж.

На първия етаж е археологическата експозиция. Тя се състои от различни експонати от Ранния Неолит до Зрялото Средновековие (приблизително от 5 900 г. пр. Хр. до 1400 г. сл. Хр.). Подредена е хронологически, така че препоръчваме на посетителите следния маршрут из залите на музея: От входа посетителят трябва да се насочи на ляво.

Първата зала е с материали от Неолита. В нея са представени находките от няколко обекта, между които от ранно неолитните селища в гр. Кърджали и Крумовград (5 900 – 5 700 г. пр. Хр.). Първият обект се намира в централната част на съвременния град. Той е открит случайно, при прокопаването на основи на жилищен блок. Дълбочината на която е регистрирана на 5 м. от съвременния терен. При разкопките са намерени различни жилищни и стопански постройки. Интересен е фактът, че е открита и една от най-ранната „павирана улица“ – застлана с речни и ломени камъни. В границите на селището са документирани и човешки останки, едни от най-старите откривани в България. Находките от обекта са изключително интересни. Представени са куки за колан (направени от кост), керамични съдове, идолна пластика и т.н. Една от най-впечатляващите находки е малка свастика, изящно направена от зелен нефрит. Уникалността ѝ е свързана с факта, че от тази част на Балканите няма находища на нефрит. Някои от учените са склонни да смятат дори, че суровина ѝ е внесена от Китай. За момента това не може да се докаже. За съжаление този предмет често участва в международни експедиции и не винаги може да се види. Обектът при Крумовград представлява селищна могила, намираща се в границите на града. Находките от нея са различни предмети от бита на праисторическите хора - съдове, идолна пластика, каменни сечива (брадви, тесли, длета), култови масички и т.н.

Втората зала е предназначена за находките от Каменно-медната (4 800 – 4 200 г. пр. Хр.) и Бронзова епоха (3 200 – до около 1 100 г. пр. Хр.). Те представят различни керамични, метални и каменни предмети. Основните обекти тук са Самоводене, Пчелари и др. Музеят може да се похвали притежанието на едни от най-ранните медни предмети в България и Европа като цяло. В зала 2 е изложена и възстановка на част от селищната могила при село Самоводене (обектът се датира вероятно около 4 800 – 4 400 г. пр. Хр.). Тя показва откритите останки от постройка за обработката на каменни сечива, с намерените вътре оръдия на труда използваните за тази цел и керамични съдове. Показана е и част от отбранителната система на селището.

В третата зала са представени материали от желязната епоха (1 100 г. пр. Хр.– до около 44 г. сл. Хр.) и част от нумизматичната колекция на музея. Сред монетите са представени както такива на гръцките полиси (градове-държави) и техните колонии по Тракийското крайбрежие на Егейско море, така и техните имитации (печатани от местните племена).

Следващата зала е насочена към Римската епоха в областта. Тук са представени находки от вила Армира, намираща се в близост до Ивайловград. Обектът е известен с пищната си декорация. Открити са мозайки, скулптури, архитектурни детайли и др. Тук могат да се видят елементи от богатата ѝ украса (различни мраморни пана, украсени с растителни мотиви, модели на капители и колони). Редом с тях във витрини са представени и различни накити (от благородни метали), съдове, оръдия на труда и т.н., открити в Източните Родопи. Тази зала води към коридор, в който е изложена временна експозиция с находки от последните разкопки на обекти от Кърджалийския край (предимно от Перперикон). В самото му начало, вляво, е представена автентична тракийска гробница, демонтирана от оригиналното си място.

Хронологическият подход в музея, води до залите с изложби от Средновековието. Те се намират вдясно от главния вход. Представени са накити (пръстени, гривни, медальони, реликварии и т.н.), сечива, керамични съдове и др. Една от най-интересните зали е последната. Тя е насочена към военното дело на средните векове. Входът ѝ е с решетка, наподобяваща входа на замък. Изложени са различни елементи на нападателното и предпазното въоръжение като ризници, боздугани, стрели и т.н. За по-голям ефект има направена и възстановка на катапулт в мащаб 1:1. В коридора, извеждащ от експозиция, са представени различни архитектурни детайли и копия от стенописите от различни обекти от района като манастира „Свети Йоан Предтеча“.

Геоложката история на Източните Родопи е изключително интересна. В северната им част се откриват скали, изградени от вулканична пепел. Противно на това на юг преобладават различни метаморфни скали. Някои от тях са се образували на стотици метри под морското равнище, а сега се издигат на стотици над него (като серпентинитите например) . Това е предпоставката за богатата експозиция от различни минерали представена на втори етаж на музея. Повечето от експонатите са с произход от Източните Родопи, но има и от други краища на България и света. Подобно на долния етаж и тук отделните зали са организирани тематично.

В първите две се намират полускъпоценни и скъпоценни камъни, рудни и нерудни материали. Преобладават минералите на силициева основа като ахат, аметист, опал, опушен кварц и т.н., но се срещат други не по-малко ефектни и впечатляващи кристали. В третата са представени следите от различни растения и животни, запечатани в камъка. Могат да се видят както листата на дървета, така и останките на древни животни (различни миди, корали и дори останки на риба). Впечатляващ е и опализираният дънер, запазил се след милиони години в земята (опализацията е процес на вкаменяване на органичната материя, в който тя се заема от SiO¬¬¬2 под формата на опал). Музеят притежава и колекция от хербаризирани растения.

Третият етаж е зает от етнографската експозиция на музея. Основно място в нея е отделено на характерните за този край занаяти и по-специално на тютюна. Това не трябва да ни учудва като се има предвид, че и днес това е основната култура, отглеждана от местните хора. На практика тук е представен целия процес на обработка – от низането и балирането до сушенето и крайния продукт. Обърнато е внимание и на млекопреработването чрез представената възстановка на мандра. На този етаж може още да се видят характерните за тази част на България народни носии. Колекцията е богата и представя мъжките и женски костюми на християни и мюсюлмани.

В двора на музея можете да си отдъхнете след прехода през вековете сред над 30 растителни видове, които са единствени в ареала на Южна България.


Адрес:
Рeгионален Исторически Музей
6600   Кърджали,  ул. Републиканска, № 4

Лятно работно време ( м. април - м. октомври):
почивен ден - понеделник
от вторник  до неделя:
09:00 - 18:00 часа

Зимно работно време ( м. ноември - м. март):
почивен ден -неделя и понеделник
от вторник  до събота:
09:00 - 17:00 часа
 
Входни такси за РИМ – Кърджали:
ученици, студенти и пенсионери – 2,00 лв.
посетители над 18 г. – 5,00 лв.
Беседи:
обзорна – 15,00 лв.
тематична – 10,00 лв.
на чужд език – 20,00 лв.
Намаление за групи над 20 души – 50%
Всеки последен вторник на месеца – безплатен вход
Деца до 7 г. и хора с увреждания – безплатно
Входът в РИМ – Кърджали е безплатен на 18 май – Международен ден на музеите

Информация и записвания: 0361/635 84
Сподели!




Местоположение

Времето

Виж прогнозата