Джамийски комплекс при с. Горно Прахово

377

Джамийският комплекс е действащ мюсюлмански храм, намиращ се между селата Горно и Долно Прахово на естествено земно възвишение.

Комплексът се състои от джамията, медресе (училище), каменна чешма с дарителски надпис и гробница (тюрбе). Комплексът е укрепен с каменен зид. Джамията е от камък, споен с хоросан. Покривът е с каменни плочи. Минарето е бяло, високо 19 м, с три процепа светлина. На върха има изнесен конзолно балкон, от който са се призовавали вярващи за молитва. Молитвената зала е просторна, покривът се крепи от шест дървени бели колони, таванът е обшит с дъски, украсен с три розетки. Има 11 засводени, правоъгълни прозореца, от които блика мека светлина. Стените на помещението са бели, изписани в нежни сини и червени тонове. Над входната врата е разположен балкон с полукръгла форма и малък дървен парапет. Това е женско отделение, в което жените присъстват единствено по време на рамаданските молитви. Покрай оградения зид са разположени помещенията на медресето (училището). Местните хора смятат, че медресето е възникнало по-рано от джамията и отначало се е наричало мечит. Изградено е от дървен материал с две помещения и покрито с обикновени каменни плочи. За основател на мечита се сочи високо образован човек за времето си родом от с. Башево живял и получил солидно религиозно образование в Истанбул. В последствие същият човек се върнал в родния си край за да положи основите на религиозното образование и възпитание чрез създаване на мечит, където малко и голямо да имат възможност да изучават съдържанието на свещения Коран и усвояване на някои молитви и ритуали. Мечитът е бил опожаряван два пъти и накрая от изгорените основи е изградена нова постройка с каменни стени и многобройни стаи, който наричат медресе.

В друга версия се твърди, че джамията е по-стара и се предполага, че е възникнала в края на ХV в или в началото на ХVІ в. Като време за възникване на медресето се отнася в края на ХVІІІ в или началото на ХІХ в. За съжаление липсват писмени документи, които да удостоверяват времето на възникване на медресето и джамията.

Учениците в медресето са изпращани да се обучават по настояване на родителите си и се наричат молла. Обучението е на доброволна основа и учащите възможността по всяко време да напускат училището. По-голямата част от учениците са деца и юноши, но тук може да се учат и мъже на възраст между 25 – 30 г. Обучението е ежегодно с продължителност 3 – 4 месеца, а с настъпването на месец Рамазан учениците са освобождавани от занятия. Учащите са от различни краища на България и от някои села на Беломорска Тракия. Това е единствената институция в околността, която предоставя възможността ежегодно да се обучават деца и младежи от района и страната. Освен Корана, като основен предмет учениците са обучавани на четмо и писмо и елементарна аритметика. Ефендито на медресето отговаря за цялостната дейност. За това се изисква да бъде честен, силно набожен и да се ползва с голям авторитет и уважение сред местното население. Назначаван е от джамийското настоятелство. В миналото медресето и джамията са както център на духовност, така и на оживена търговска дейност. Покрай тях се намират дюкяни, месарници /касапхане/ и кафенета. Голямо оживление настава по време на петъчните служби (намаз) и през Рамазан и Курбан Байрям, когато познати приятели, близки и роднини от различни краища на страната са се срещали и разговаряли. Тук се е намирала сградата на местната община и след Балканската война 1912 г е преместена в с. Долно Прахово.

Издръжката на медресето е на доброволни начала. Осигуряването с финансови и материални средства се извършва от родителите на учениците и от богати и влиятелни хора от околните села и махали. Големи дарения се правят по време на Рамазан и Курбан Байрям, когато бедни и богати даряват с каквото могат в зависимост от възможностите. Официално дейност на медресето е прекратена през 1935 г., а година по-късно е починал последният преподавател.

В близост е гробницата (тюрбето), където е погребан считаният за пръв учител в медресето. Тюрбето е с варосана ограда, покривът е от каменни плочи. Надгробният камък е с надпис на арабски, а в кръгъл медальон е изписана годината 1262 ( по хиджра - арабското летоброене ), т.е. 1845-1846 г. Комплексът е опожарен през 1912-1913 г. и е възстановен през 1923. След 1944 г. районът е занемарен. През 1991-1992 г. джамията и учебните сгради са ремонтирани и редовните молитви - възстановени. През 2008-2009 г. е извършено ново благоустройство на комплекса, като е направено преустройство на стаите за поклонници и ученици.


Снимки: tourism.kardzhali.org; m.mirela.bg

Сподели!




Местоположение

Времето

Виж прогнозата