Долмени, с. Кобилино

Долмените в България са разпространени основно в Югоизточна Тракия. Според изследователите им, тяхната концентрация е най-висока в Сакар, Странджа и Източните Родопи.

Приема се, че долмените, като типичен представител на мегалитните градежи са характерни при интензивната култово-надгробна употреба в Древна Тракия между средата на II и I хилядолетие пр.н.е.

Долмените са най-старата гробна архитектура, известна на Балканите. Те са разположени единично или в групи по планинските хребети и ридове. Независимо от конфигурацията си – единични или групирани в некропол, долмените са покрити с могилен насип, състоящ се от пръст и камъни, а входовете им са ориентирани винаги към една от слънчевите посоки и никога не сочат на север.

Западно от с. Кобилино покрай шосето от с. Плевун на север към главния път за Крумовград – Ивайловград, са разположени група долмени.

Трите близко разположени долмена имат изразени насипи, които не ги покриват изцяло. Капаци не са оцелели никъде. Лицеви плочи и каменни кръгове също не се забелязват. Изработени са от шисти – материал, който лесно се цепи надлъжно, но много трудно се обработват напречно, понеже е чупливи.

Източник: balkanmegaliths.bgjourney.com; wikipedia.org

Снимки: Любомир Цонев