Долмени в м. Гьолищата, с. Железино

Долмените в България са разпространени основно в Югоизточна Тракия. Според изследователите им, тяхната концентрация е най-висока в Сакар, Странджа и Източните Родопи.

Приема се, че долмените, като типичен представител на мегалитните градежи са характерни при интензивната култово-надгробна употреба в Древна Тракия между средата на II и I хилядолетие пр.н.е.

Долмените са най-старата гробна архитектура, известна на Балканите. Те са разположени единично или в групи по планинските хребети и ридове. Независимо от конфигурацията си – единични или групирани в некропол, долмените са покрити с могилен насип, състоящ се от пръст и камъни, а входовете им са ориентирани винаги към една от слънчевите посоки и никога не сочат на север.

Долменни групи се срещат рядко в България и сякаш са специфични за Източните Родопи: Черничево, м. Гьолищата между Железино и Кобилино, а също така и на гръцка територия при селата Руса и Котроня.

Североизточно от с. Железино, южно от главния път Крумовград – Ивайловград се намират група силно разрушени цистовидни долмени, разположени в м. Гьолищата. Долмените са малки, еднокамерни, без дромос, напомнят цисти. Лицева стена с отвор никъде не е запазена. Насипите са слабо изразени. Капаците практически никъде не са запазени. Изработени са от шисти – материал, който лесно се цепи надлъжно, но много трудно се обработват напречно, понеже е чуплив.

Източник: bg.wikipedia.org; balkanmegaliths.bgjourney.com

Снимки: haiduk-tourist.blogspot.com