Барелеф на археолога д-р Георги Китов

Поемайки задачата от община Хасково по реализация на идеята, си дадох сметка, че няма да е много лесно, имайки предвид голямата популярност на д-р Китов, която се люшкаше от „Осанна!” до „Разпни го!”. На първо време разполагах с няколко любителски снимки, повечето правени по време на разкопки и един (по всяка вероятност студиен) фотопортрет, предоставен ми от съпругата на Георги Китов – археолога Диана Димитрова.

От пръв поглед вниманието ми грабна една снимка на Китов в едър план, с типичната „каска” на главата, в 3/4 профил, гледащ назад през рамо, съсредоточен на фона на цъфнала слънчогледова нива. Това беше впечатляващо за мен и реших, че ще тръгна в своите търсения оттук. Проучването на темата продължи с преглед на някои негови научни публикации, всичко публикувано като артефакти, къде, кога, как и прочие.

Задачата беше да се постигне пластичен еквивалент, отговарящ на идейния замисъл и характера на архитектурната среда и да се постигне синтез. Символичната трактовка на цялата композиция се внушава от очертания силует на пясъчния часовник, символ на изтичащото време. Тази идея е ключова за изграждането на композицията, състояща се от симетрични части по хоризонтала и вертикала. Долната част очертава силуета на могила, в чийто разрез е вкаран елемент монета с изображение на тракийски конник, символ на автентичното тракийско изкуство.

До идеята за това композиционно решение се стигна и благодарение на конкретните архитектурни дадености, имайки предвид водещата в случая роля на архитектурата за осъществяване на синтеза. Пластичните компоненти, съставящи цялата композиция, се вписват органично в растера на облицованите плочи. Композицията е изградена със стремеж за символично обобщение и в същото време – с една конкретна емоционално-психологическа задача, решена чрез общата изобразителност и портретната индивидуализация. Като най-подходящ материал за реализация на идеята беше избран бронза. Мащабът и ситуирането на барелефа бяха намерени естествено и логично, ръководейки се от Ренесансовата максима, според която човекът е мярка за всички неща.

П.П. Приносът на д-р Георги Китов (1943-2008 г.) към световната археология е огромен и неоспорим. Хасково е единствения град, който изгражда мемориал (барелеф до Александровската гробница) и именува улица в негова чест – скромен жест на признателност и почит.

Автор: Михо Михов

Източник: visithaskovo.com

Снимки: visithaskovo.com