Находища на Родопски Силивряк ( Орфеево Цвете) до гр. Ардино

761

Haberlea rhodopensis е научното име на родопския силивряк дадено му от неговия откривател унгарският ботаник Емерих Фривалдски. Образувано е от родовото име на учения-ботаник Хаберлеа, а видовото - в чест на планината Родопа, където е открито за първи път. По тази причина го наричат още и Родопка. Известно е още като Орфеевото цвете, каберлия, китара, безсмъртниче, стирака и шапива билка, е от семейството на Геснериеви растения.

Силиврякът съхранил се от минали геоложки времена (края на терциера) е бил разпространен по цяла Европа и Азия, но сега се среща само в България и малко в Северна Гърция, поради което е обявен за балкански ендемит. Орфеевото цвете не се намира много лесно, тъй като е малко свенливо, крие се, расте на кичури - по скални терени (варовикови), най-вече по пукнатини на скални разкрития, на места с високата въздушна влага, предимно в дъбовия и буковия пояс (от 250 до 1400 м надморска височина). Когато падне сянка върху него, веднага свива цветята си. На слънце се отваря. Включено е в Червената книга на България – категория рядък вид и в Приложение 3 на Закона за биологично разнообразие.

Интересното за силивряка е, че изпада в състояние на анабиоза (мнима смърт). Установено е, че може да преживее над 30 месеца без капка вода и при овлажняване възстановява изцяло жизнените си функции.

Цветето е познато още от древни времена. Смята се, че траките са го използвали като лечебна билка и е било записано в легендарната книга на Орфей "Магическа ботаника". То е слаб опиат и жреците в миналото са го изгаряли, за да дишат пушека му, с което изпадали в транс и правели своите предсказания.

Друга употреба е като очистващо организма средство. Известно е като "шапива билка", защото лекува животните от болестта шап.

Според една от легендите за митичният певец от древността Орфей, след като разгневените вакханки разкъсали тялото му, там където капките кръв докосвали земята, мигом се появявало чудно красиво цвете с бледолилав цвят, известно днес като Орфеево цвете (родопски силивряк). Друга родопска легенда гласи, че малкото лилаво цвете е родено от сълзите на Орфей по загубената му любима Евридика.

Римляните са изобразявали цветето на монети, сечени от управата на античния град Филипопол по времето на римския император Антоний Пий (138 – 161 г). Върху една от монетите Родопа (с отбелязано име) е представена като жена, седяща на скала, с коса, завързана във вид на кок. В дясната ръка, протегната напред, държи родопското цвете, а лявата подпира на урна, от която изтича вода.

Около гр. Ардино родопски силивряк се среща до с. Дядовци по десния скалист бряг на река Арда, край с. Башево в района на крепостта Кривус и край с. Любино в местността Гуилич, близо до Хладилната пещера.


Източник: zelas.blog.bg 
Снимки: tepavicata.com
Сподели!




Местоположение

Времето

Виж прогнозата