Двубазисна крепост Големия и Малкия хисар, с. Малево

Тракийска, антична, късноантична и средновековна двубазисна крепост Големия хисар/Малкия хисар се намира на 2.45 км югоизточно по права линия от центъра на село Малево.

Големитя хисар е изграден на невисок, куполообразен хълм, издължен в посока север- юг. Намира се на десния бряг на Харманлийска река, между притоците ѝ Караман дере и Бързей, които се вливат наблизо в реката. Рекичките остават пълноводни през цялата година. Коритата им са тесни и със стръмни брегове. Склоновете на възвишението, които от изток и запад се спускат в рекичките са много стръмни, почти отвесни. Твърдината е достъпна от север и от юг, но от север хълма се стеснява до широчина от 20 м. На това място преди 50 години добре са личали останките от кула и преградна стена, строена от ломен камък, споен с бял или червен хоросан. Подходът към крепостта от юг се е осъществявал по тясна седловина, свързваща възвишението със съседния масив. Обектът вероятно е имал приблизително триъгълна или трапецовидна форма, като широката страна е обърната на юг. Крепостните стени, които ограждат хълма следват конфигурацията на терена. Дължините им са с размери 60х100 м (около 5 дка). В южната и част на укреплението личи мястото, където е бил входа. В момента няма запазени части от крепостните зидове над повърхността. На западния склон на хълма има значителни останки от подземен ходник към Караман дере. Той е граден по същия начин и вероятно едновременно с първоначалното изграждане на укреплението. В близост до западната стена на около 15-20 м в северна посока от южната стена е имало постройки или цитадела. В югоизточната част на твърдината, от иманяри е разкрита постройка, градена от грубо оформени каменни блокове. В изкопите ѝ е открита само средновековна керамика от XII-XIV в., между която и здраво глинено гърне от същото време. По повърхността, във вътрешното пространство и по склоновете, има фрагменти от строителна керамика. Откриват се късове от глинени съдове от ранножелязната, римската, ранновизантийската и средновековната епоха. Освен през късноантичната епоха, крепостта е престроявана и използвана и през средновековието- нещо съвсем явно от посочения иманярски изкоп, в който керамиката е само от периода след XI в.

Западно на 300 м от крепостта, по повърхността на изораните ниви в местността Малевото има множество фрагментирана битова и строителна керамика от всички изброени периоди.

Северно от хълма Големия хисар има малко скалисто възвишение, което наричат Малкия хисар. То е със скалисти стръмни и отвесни склонове от запад и юг и стръмни от север и изток. Пространството под хълма е ограничено от водите на Караман дере от запад и Бързея от юг, изток и север. Двете възвишения се делят от седловина, през която изкуствено е прокопан канал и част от водите на поток Бързея се вливат в Караман дере между Малкия хисар и Големия хисар.

На Малкият хисар се забелязват следите от обособени три тераси, като вероятно двете от тях са укрепени. Най-горната е с размери 54х35 м, като крепостната стена следва конфигурацията на терена. Формата е на неправилен правоъгълник. Втората тераса е расположена северно от първата. Тя е с неправилна, ромбоидна форма с размери 55х54 м. В северозападния ъгъл на ограденото с вода пространство се вижда могила с по всяка вероятност изкуствен произход. Между двете крепости минава път в посока изток-запад, който е преграден от вал (крепостна стена).

Всички находки показват, че в местностите Малкия хисар, Големия хисар и Малевото през всички периоди е съществувало голямо селище, което е имало за опора двубазисна крепост, както и неизчерпаеми източници на вода.

Желателно е обектите да се посещават в късна есен или ранна пролет, когато по-голямата част от растителността ще липсва.

Източник: bulgariancastles.com

Снимки: bulgariancastles.com