На височината западно от с. Мезек се издигат внушителните останки на Неутзикон – една от най-добре запазените средновековни крепости по българските земи.

Построена е през XI – XII в., твърдината има форма на неправилен четириъгълник с площ близо 7 дка. Стените й, иззидани от ломен камък, споен с бял хоросан, украсени с три тухлени пояса от външната страна. Подсилени са с девет внушителни отбранителни кули. Главният вход е откъм запад и е устроен така, че нападателите попадат в клопка на малка площадка, обстрелвана от две страни. Ъгловата кула между южната и западната крепостни стени е с най-големи размери и е съхранена най-добре. Тук личат следи от четири етажа, единия, от които подземен. По цялата й височина откъм вътрешността на крепостта има тесен отвор – бойница, предназначен за отбрана, дори когато нападателите проникнат в защитеното от крепостните стени пространство. Така устроена, кулата е предназначена да изпълнява функциите на донжон – последно укритие за защитниците на укреплението.

Укреплението се използва до падането на района под османска власт. Крепостта изпълнява функциите на замък или за постоянно пребиваване на гарнизон и неговите командири. Крепостта е разрушена значително около 1900 г. когато от стените й са взети камъни за строежа на турските казарми в Свиленград.


Разстояние от Хасково: 82 км.

Достъп: Има черен път до обекта


Автор: Ирко Петров – археолог

Източник: haskovo-bulgaria.com

Снимки: haiduk-tourist.blogspot.com

Сподели!



Местоположение

Времето

Виж прогнозата