Пещера Карангил при с. Широко поле

Пещерата се намира във варовиковият масив под крепостта Хисара, на 15 минути пеша от центъра на с. Широко поле.

Към пещерата има два подхода. Единият е от с. Широко поле, вторият – на слизане от крепостта Моняк, в посока стария път за гр. Кърджали. Пътят през селото е по-лесно, тъй като на около 300 м от крайните къщи вляво има табела - За пещера “Карангил. По утъпкана пътека се стига до пещерата, която отстои на 1.5 км.

Пещера Карангил е образувана във варовикови скали, триетажна, обитавана от различни видове прилепи и единствения в света паяк «Centromerusmilleri». Дължината й е 490 м; денивелацията: +15 м; надморската височина: 340 м. Това е триетажна и суха пещера, най-дългата в Източните Родопи. Първият етаж е с дължина 180 м. В него се навлиза от два вертикални входа, които са сравнително тесни. Преди повече от 40 години първият етаж е бил наводнен, но с течение на времето водата се е просмукала и изчезнала. Недалеч от него е най-голямата зала на пещерата. Тя е била дъно на подземно езеро, но при строежа на близката чешма водата се е просмукала и сега дъното е сухо. До втория етаж се стига след преодоляването с помощта на въже или стълба на 10-метров комин. Разположен е над първия етаж и е с размери – дължина над 65 м и средна височина 2 м. Подът е покрит със скални отломки и прилепно гуано. Първият и вторият етаж са обитавани от прилепна колония. Третият етаж е трудно достижим, през петметров тесен комин, дори и с алпийска техника. По стените и тавана има драперии (завеси), сталактити 50 и сталагмити. По пода са открити керамични фрагменти от ранната бронзова епоха. Има опасност от каменопади и свличания. Пещерата е в пласт от много меки варовици, на места има свличания на пръст и камъни, които ограничават достъпа до някои от проходимите преди галерии.

Близо до сегашния ѝ вход са открити монети от времето на римските императори Септимий Север и Гордиан II.

Установени са 11 вида безгръбначни животни, от които най-интересни са паякът Centromerus milleri, стоножката Rhodopiella beroni и бръмбарите Bureschiana drenskii и Laemostenus cimmerius. В пещерите живеят два вида подковоноси прилепи, големи нощници (M. bly thii/ myotis) и дългокрили прилепи. Първият етаж е картиран от Б. Колев. Останалите части картират М. Гумаров, Г. Сидеров, Я. Христов и Р. Попов по време на клубна експедиция “Широко поле – 86”. Проучвана през 1992, 1995, 1999 и 2003 г. от Б. Петров, С. Бешков, Б. Бъров и П. Берон.

Установени са следните видове животни: Aranea: Meta burneti; Neticus cellulanus; Porrhomna Pseudoscorpiones: Chodopiella beroni; Coleoptera, Carabidae: Trechus quadristiatus; Laemostenus cimmerius; Coleoptera, Staphylinidae: Atheta macroptera; Diptera, Phoridae: Thiphleba antricola; Lepidoptera: Monopis obviella.

Източник: tourism.kardzhali.org

Снимки: caves.4at.info