Настана времето на големия пролетен Мегалитум. Организира ни Костадин Димов и на Гергьовден сутринта трябваше да сме при Глухите камъни на среща с Костадин Кьосев.
Само че точно там бях ходила в началото на годината. И въпреки че две нови пещери били открити благодарение на Костадин Кьосев, някак реших, че ще пробвам да обиколя около с. Равен.
И срещнах групата в с. Ковил. Изчаках ги в центъра на селото, при патрулиращите двама полицаи. Още при първия ми обход на местността в началото на годината ми беше направило впечатление високата им информираност по тракийските мегалити. Не ме разочароваха и тези двама. Обхождали и те района. Единият виждал множество фосили по близките хълмове. И твърдо беше убеден, че някога дъно на море била днешната планина.
Обади се Костадин, че са на мястото. Благодарих на органите на реда и тръгнах към групата.
На два километра от центъра на селото в посока Тополовград бяха оставили автомобилите. При онзи черен път рязко вляво и нагоре, който води до слабо изследваното все още светилище при Ковил.
Писах вече за него. Или поне за това, което видях преди няколко месеца.
Днес Костадин ни отведе до новооткрита от него и приятелите му пещера.
Колкото и да искам да укажа пътеката, май за нея ще си трябва вещ водач.
Ориентировъчно само – черният път от шосето, водещ към светилището при Ковил преминава в бяла каменна пътека. След около пет минути пясък замества камъните и пътеката навлиза в гората. И малко след това, вдясно се оглеждайте за скрита между дърветата съвсем тясна пътека надолу.
Навлязохме под храстите. И хванахме пътеката. А тя зави на 360 градуса вляво, успоредно на горната пътека. Като ориентир – под пътя е пещерата.
И стръмно и прашно, стигнахме първо до нещо като изоставен водоем.
Стръмното и трудното бяха до него. След него просто продължихме напред. И сред дърветата вляво видяхме първите дупки, издълбани в скалите. Никакви данни нямало за сега, че са човешка направа. Но пък така правилни и дълбоки бяха, че ми е трудно да повярвам в естествения им произход.
След буквално няколко метра се откри пред нас и пещерата „Утробата“. В цялото си величие.
Открили я Костадин и приятели благодарение на подадени от приятел координати. И ги отвели те в гората. Но пещера се не виждала. И за добър късмет, в групата имало ловец. Та, той проследил проходите на дивите прасета. И те ги отвели до пещерата.
Нишите, според Костадин, са си естествено образувани.
Явно, обаче, човешка ръка била сътворила двата саркофага вътре в самата пещера. На два етажа са разположени те. И няма как така да тече водата, че правилно да ги оформи хоризонтално и равно.
Заради тези саркофази Утробата била определена на западна погребална пещера. Предполагат вещите, че в тях били оставяни да изтлеят телата на висши жреци.
А за погребалния й характер свидетелствал и друг погребален символ. Изсеченият Триглиф на скалата отсреща. Символ във формата на нашето „Ш“. Знак – табу, указващ на погребалния характер на зоната. А също и че е забранена за случайни посещения.
Дошъл този знак от древните, живели в пещери. Влезли някога някои в някоя пещера и видяли стъпки на голям трипръст динозавър в скалата. От тогава този знак оповестявал опасност, предупреждение за наличие на лоши духове.
Въпреки че според други, предупредителният знак бил естествено образуван от три пада на водата. Образувани от изсечени отгоре канали, сочещи към пещерата.
Над пещерата видяхме свод. И водеше той в друга пещера. За разлика от „Утробата“, тази беше тъмна и усойна. А скалите покрай нея бяха обсипани със същите странни скални дупки.
Погледнахме отгоре към пещерата и видя Ели личице на симпатично извънземно. С усмивка и очички.
Продължихме по пътеката нагоре и в подножието на каменните блокове глава на змия разпознахме.
Още малко нагоре и след стръмното ни изведе Костадин до нови издълбани скални дупки.
Повечето отново с естествен произход. Но ясно сред тях, в средата на втория блок с дупки, се открояваше една. По-голяма и определено дооформена.
Костадин ни я представи като трон. Открила го приятелка при поредното им посещение тъдява.
И удобен си беше. За съзерцание и размисъл.
На матка заприлича същата дупка на Веси. С оформени фалопиеви тръби от двете страни. Нали все култа към плодородието при древните ни води по техните селения.
Автор: Биляна Марина
Източник: Патиланец
За повече разкази: patilanec.com
