Истински откриватели изобразявахме този ден.
След двата храма-лечебници си тръгнаха по-разумните от нас. А ние, търсещите, драснахме по Христо към дивото. Ниши и скали да търсим.
И диво си беше. Посочваше Христо посоката. Вървеше напред Анатоли и сечеше с мачетето. И ние ги следвахме по току – що изсечената просека. А нападалите борови иглички и листа правеха стръмните участъци екзотично хлъзгави. И добре че здрави дърветата, че обираха тежестта и подхлъзванията на стръмните завои.
И се показваха из – зад трънаците скалите. С изветрени от времето стени.
И първите ни скални ниши под покривче-козирка. Този ден видях няколко подобни съчетания. Една почти идеално кръгла и малка, а под нея трапецовидна, но оформена сякаш като рокличка на момиче. На това ми и заприличаха. На глава и тяло на момиче.
Срещаха ни прецизно оформени камъни. Дали положени, дали паднали при някой земен трус.
Хвърлихме се отново в новосъздадената пътека и стигнахме до втората целяна скала. Отново две ниши. Този път добре оформени. И отново под козирка.
Нови поставени редом, или един върху друг каменни късове ни срещаха. Обработени и подредени.
А над пропастта следеше пътя ни скална змия.
И под вещия й поглед стигнахме до следващата ни скална цел.
Ниши, изсечени върху нея нямаше. Открихме, обаче, два слънчеви кръга. С геометрична точност изсечени. Един голям и по-малък до него.
Сечеше Анатоли, вървяхме ний по него. И нови оформени и подредени скални камъни срещахме.
И новата ни цел. Нова огромна скала, оформена сякаш в профила на вълк. А под задължителната козирка – множество трапецовидни ниши, изсечени в нея. Част от тях то ли изветрени вече от времето, то ли недовършени някога.
Много ниши видяхме тези дни. Но една ни впечатли. Изключително дълбока и загладена. Формата на трапец се размиваше може би в нежен овал.
И великодушно споделяше с нас откритията си Христо Тодев.
И ни поведе към следващото. Пещера със скална козирка. По черните следи на горната стена предполагаха вещите в групата за последваща намеса при изсичането й.
Следващата пещера беше под скала. А вдясно от нея указваха на местоположението й три ниши. Едната кръгла и самостоятелна. Другите две отново във формата на „момиче“ – малка и кръгла, а под нея трапецовидна.
Следващият скален къс ни удиви с издълбаната ниша в горната си част. И стълбички бяха издълбани към нея. Дали не е била предназначена за по-регулярно ползване?
От към лицето й имаше още две изсичания. Във формата на гимнастическа бухалка и нещо, наподобяващо съвременните старинни ключове.
Толкова ниши видяхме в скалите, че никак не ни учуди възгласа на Веси:“ И на небето има ниши!“. Извихме погледи нагоре. И наистина, две небесни ниши беше оформил белият облак. А под него се гушеше в планината близкото село.
Към края на пътя ни невисока скала се изправи пред нас. Покачихме се на нея и критично заразглеждахме повърхността й.
И открихме две скални изсичания. Едното в абсолютната форма на сперматозоид.
А другото кръгло. Може би яйцеклетка?
И бяха разположени така един срещу друг, сякаш естественият процес по проникване следваше да изпълнят.
Погледахме ги, походихме още малко сред скалните образования. А в края на пътеката ни изпрати нова каменна змия. Като онази, която бдеше над нас в началото на същата пътека.
Пожелах й с добро да си остане. Па се върнахме при колите.
Автор: Биляна Марина
Източник: Патиланец
За повече разкази: patilanec.com
