Монашески скит Поп Мартинова дупка с. Орешари

Гробницата е изсечена в труднодостъпни скали над десния бряг на река Арда в района на с. Орешари. Разположена на 3,8 метра височина в отвесна скала, отворът й е с трапецовидна форма, а над него са издълбани трапецовидни ниши. Гробницата е с четириъгълна форма, с обща дължина 2,75 метра. При входа отгоре и отдолу на отвора е издълбан правоъгълен жлеб, който е служел за поставяне на каменна плоча, която да затваря гробницата. Вътре в самата гробница, точно срещу входа е издялана ниша. От едната страна нишата е дъговидно извита като под нея има две стъпала. В западната част на гробницата има скално корито (ковчег), което е било отделено от цялото помещение чрез тънка стена, от която днес личат само следите. Всички стени и тавани са идеално оформени и загладени. Таванът е леко корубест.

Според някои твърдения, погребенията в гробницата са се извършвали чрез трупоизгаряне. Урната с останките и праха на починалия е била поставяна в скалния ковчег заедно с даровете и с любимите вещи. Съществуват и мнения, според които погребението е било извършвано чрез трупополагане.

Гробницата е използвана и в по-късно време, за което говори и днешното ѝ име. Воеводата поп Мартин, бил най-довереният човек и близък съратник на страховития Вълчан воевода. Преди да стане хайдутин, той бил свещенослужител, но след сторени злини от османците, събрал дружина, с която закрилял беззащитното население. Четата му се присъединила към тази на Вълчан воевода и заедно с неговото името на поп Мартин се носело от уста на уста от Русе през Балкана и Родопите чак до Странджа. Четите обикаляли из гори и планини и навсякъде из страната имали свои укрития. Говори се, че едно от скривалищата на поп Мартин била естествена скална пещера, която можела да побере десетина души. Там се криел той заедно с хората си. За такова място е сочена и Поп Мартиновата дупка.

Източник: keepliving.eu

Снимки: keepliving.eu