Крепост Бялград, с. Гугутка

Късноантична, средновековна и османска крепост Бялград се намира на 3.47 км източно по права линия от центъра на с. Гугутка. Изградена е на естествено защитен, труднодостъпен, скалист връх. Склоновете му се спускат стръмно към Бяла река, която го обгражда от север и изток, и към сухо дере от юг. Най-достъпен е от запад през стръмна седловина.

Крепостните стени следват очертанията на билната заравненост и ограждат площ от 16.7 дка с формата на пура. Те са запазени почти изцяло в първоначалният им вид, като на много места липсват само зъберите. Твърдината има дължина общо около 650 м. Крепостната стена е запазена на височина до 7-8 м, а дебелината ѝ е между 1.5 и 2.2 м в зависимост от това колко е достъпен терена. Тя е градена от местен ломен камък с различен размер, споен с бял хоросан. Лицата на зида са от добре подредени и оформени камъни, които придават гладкост на куртините.

Името Бялград се дължи на факта, че за направата на стените са използвани и много късове от бял мрамор, който придава искрящ бял цвят на градежите. Друга съществена особеност, характерна за късноантичната и средновековна фортификация е това, че терена вътре в крепостта е по-високо от терена извън крепостните стени с 4-5 м. По този начин крепостните стени се подпират на склона, което затруднява тяхното подкопаване и разрушаване при обсада.

По протежение на стените се наблюдават пет четириъгълни кули. Всичките те са издигнати в западната сравнително по-достъпна част на обекта. Най-голямата кула е разположена в средата на западната стена и защитава основният подход към укреплението. На южната стена, в западната част на крепостта се разполагат три кули, както и главният вход. Този вход е поместен в къс, напречен участък на основната стена, като е защитаван от една от кулите и от участък на основната стена. В северната кула, както и в най-източната от южните кули са оформени две малки потерни за пешеходен достъп. От запад седловината, която отделя възвишението от останалата част на рида е допълнително удълбана и оформена във вид на голям и дълбок ров. Общата ширина на този ров е над 20 м, а дълбочината достига 10 м. През този ров преминава стар път, който върви от север на юг.

В източната част на укреплението са разкрити основите на еднокорабна, едноабсидна църква, частично вкопана в земята. Тя има дължина 8 м, ширина 6 м, а дебелината на страните и е 1 м. Подът е покрит с каменни, квадратни плочи с еднакви размери.

Най-интересното съоръжение е вътрешната, феодална, жилищно-отбранителна кула. Тя е от типа на така наречените донжони и е една от малкото сравнително добре запазени кули в България. Стените ѝ се издигат на височина до 9 м, а дебелината им е 1.5 м. Има правоъгълен план с размери на основата 11 и 9 м. Кулата е поне на три етажа, без да се брои бойната площадка. Приземният етаж е преграден с носеща стена, като едното помещение е използвано за склад, а другото за щерна за вода. В едното помещение е монтирана дървена стълба, по която се стига на втория етаж. Запазени са гнездата на гредите носещи този етаж, вероятно също използван за склад, но в него не са складирани хранителни припаси, а оръжие. На вторият етаж е разположено и караулно помещение, което приютява част от охраната на кулата. От третия етаж, където са основните жилищни помещения, се виждат само отделни отвори на гредите. От бойната площадка не е останало нищо. Донжонът е неразривно свързан със структурата на изградената през XII-XIV век средновековна крепост.

Северната крепостна стена е по-добре запазена от всички останали и от нея липсват само зъберите. На тази стена си личат останки от опит за подкопаване на стената, като нападателя е използвал за прикритие скален къс. Този къс е конструктивно свързан със стената и образува козирка, която защитава нападателите от защитният огън на отбраняващите се.

Особеностите на градежа на крепостта показват, че изграждането ѝ в нейния начален вид може да се отнесе към края на VII и началото на VIII век, а сегашният ѝ вид е от XII-XIV век.

Липсата на пълни археологически разкопки създава трудности за определяне ролята на тази крепост през средновековието, но големите ѝ размери и необичайната ѝ съдба дават основание да се смята, че е средищно селище от градски тип, в което е живее феодален господар със земи и села наоколо. Това се потвърждава косвено и от името ѝ - Бялград или по-рядко Градището, докато другите крепости наоколо местното население нарича калета. Съдбата на Бялград след падането на България под османско владичество е неясна. Вероятно крепостта не е разрушена, а в нея е настанен, временно османски феодален владетел.

Източник: bulgariancastles.com

Снимки: goo.gl/photos/R1Qe81HhXPKq34Rn9