След създаването на Софийския университет “Св. Климент Охридски” през 1888 г. за по-голяма публична представителност, по европейски модел се въвежда тържествен годишен акт, който с решение на съвета на преподавателите от 31 януари 1890 г. става ежегоден, в деня на откриването на Висшето училище – 1 октомври. Старият ректор се представя с отчет за състоянието на учебното заведение, а новият – с реч по научен въпрос в популярна форма, достъпна за публиката.
През 1897 г. за годишен празник се предлага датата 3 октомври, на която се предвижда и помен на дарителите Евлогий и Христо Георгиеви. На заседанието си от 2 ноември 1902 г. Академичният съвет определя деня на св. Седмочисленици – 25 ноември за празник на Висшето училище.
На 31 март 1916 г. българската администрация преминава към Григорианския календар. Понеже Българската православна църква продължава да използва Юлианския календар до 1968 г., датата на празника се измества с 13 дни напред и се чества на 8 декември. Така с годините най-старото и престижно висше учебно заведение в България създава и утвърждава 8 декември като символна дата на университетската празничност.
Последвалите политически събития в страната стават причина тази дата да бъде отменена през 1944 г. и е заменена със 17 ноември, когато се чества Международния ден на студентската солидарност.ue-varna.bg
През 1962 г. празнуването на „Студентски празник – 8 декември“ е възстановено. От тогава до наши дни на тази дата празнуват преподаватели и студенти.
Източник: uni-sofia.bg
Снимка: ue-varna.bg;
