Природният феномен Вкаменена сватба (Каменна сватба).
Друг обект, който не бива да се пропуска от тръгналите на посещение на античния град Перперикон.
Намира се на 5 км източно от центъра на град Кърджали, край село Зимзелен.
Отбивката за с. Зимзелен е в началото на гр. Кърджали, влизайки от Пловдив.
Скалите, ерозирали в причудливи форми, напомнящи човешки тела, са разположени на площ от около 40 дка и са обявени за защитен обект през 1974 г.
Крайният продукт, изложен пред погледа на посетителя, бил работа на сплотен екип. А отнел една идея повече време. Според научните изследвания, този скален феномен е започнал формирането си преди 40 милиона години. Първо били образувани скалните риолитови туфи. А се образували те при подводна вулканична дейност. В по-късен момент морето се оттеглило и в проекта се включила великата Ерозия. Скалите били изложени на въздействието на дъжда, вятъра и слънцето. И тези стихии с изящна прецизност оформили днешните скални форми. В работата по проекта се включили и различните минерали, съдържащи се в скалата. Те пък оцветили образуванията и им дали разнообразни цветове и нюанси. И благодарение на задружния труд, днес можем да се насладим на невероятната бяла гледка.
Не напразно са оприличени на сватба белите скали. Както и подобава на истинска сватба, в централната й част се извисяват две 10-метрови скали. И най-изваяни са те, и най-шарени. Както и подобава на истински младоженци. И отново според повелята на подобен празник на любовта, двете скали са останали във вековете една до друга, наподобяващи прегърнати влюбени.
И отново легенда пазят местните за природния феномен. И как да е иначе?! Така прецизни са изваяните форми, положени върху сякаш нарочно почистен и равен терен, че вперил поглед в тях, съвременният гост на старинната сватба напълно допуска намесата и на някоя магьосническа сила.
И ето я легендата:
„Местен момък залюбил девойка от съседно село. Само сините и очи светели на забуленото и лице, което никой не бил виждал. Залинял момъкът за прекрасните очи на девойката. Тогава баща му отишъл в селото и успял да я откупи за гърне, пълно с жълтици. Вдигнала се голяма сватба и шествието с момата тръгнало за Зимзелен. Изведнъж духнал вятър, отвял кърпата и открил лицето на булката. От красотата ѝ свекърът занемял. Нечестиви мисли минали през главата му. Тогава се случило нещо страшно. Цялата сватба за миг се вкаменила. Останал само младоженеца, вцепенен от мъка и ужас. Замолил той вятъра да вкамени и него. Молбата му била чута. В краката му останала жива единствено малката локва, образувана от неговите сълзи, която съществува и днес…“
Автор: Биляна Марина
Източник: Патиланец
За повече разкази: patilanec.com
