И така. Започна второто ми голямо скално-светилищно пътешествие. След пролетния Мегалитум на Костадин Димов, вече трайно бях придобила „нишозависимост“ и тъй като известно време бях далеч от тях, с удоволствие се включих в обиколката на околностите на Джебел, органзирана от Венцислав Стайков.
За удобство, се бяхме разквартирували в Джебел. И оттам всеки ден тръгвахме под вещото ръководство на Венци.
Първото ни скално светилище се случи ненаименовано все още.
А се намира то по пътя Кърджали – Маказа. На около 23 км от Момчилград си стои пътна табела, указваща за отбивка към с. Първица. Табелата сочи отбивката за Първица вляво. Ние пък завихме надясно, непосредствено до табелата.
Пътят, който следваше, си беше песъчлив. Макар и без асфалтово покритие, е възможно да бъде преодолян с високопроходим автомобил. Ние, пък, оставихме автомобилите си в самото му начало. Хем да не го натоварим със значителното им количество, хем да се раздвижим и да погледаме красотите наоколо с незаменимата скорост на пешеходеца.
И веднага след своеобразния ни паркинг, хванахме по-тесния пясъчен път наляво.
Съвсем след кратка разходка ни се изпречи на пътя дървена една такава къщичка. И се шмугнахме между дърветата от другата страна на пътеката, покрай дървена ограда.
И все покрай оградата, и ето ги първите скали.
Толкова много личица открихме върху тях, че някак ми се прииска да го наименуваме Многоликото.
И все миловидни едни такива бяха. Сякаш на невинно детенце в една от нишите. И на малко духче вдясно от него. А скалата, върху която издълбани бяха нишите, видях като бебе-земноводно. С оченце, носленце и устица.
Вдясно от тях пък ни показа Венци голяма ниша-хралупа. Че с култово значение била, говорили двете трапецовидни ниши, издълбани над скалната хралупа. Заради силното изветряне на една от тях, предполагат изследователите за древността на светилището. Другата, значително по-видимата, предполагат да е била изработена в по-късен момент, като повторение и затвърждение на първата.
Следващият скален масив не ни предложи скални ниши. Ясно изсечени върху него бяха каменни улеи. Напълно подобни са те на улеите, изсечени в скалите на „Фотинските костенурки“.
След много обиколки в района Венци и приятелите му –изследователи стигнали до извод, че тези скали, заедно със скалния масив, наречен „Фотинските костенурки“ представлявали своеобразни фабрики на открито за промиване на добивани ценни минерали. Точно от двете страни на реката Върбица се намират двата скални масива. А от древни времена реките и деретата в този край били златоносни. И се предполага, че и древните добивали от тях ценния минерал. И за промиването му били изсечени дълбоките улеи в скалите.
Долу, под скалния масив, водата в дерето не пресъхвала дори през лятото.
Подобни улеи има изсечени и в скалите на скалното светилище до Ковил. Също силно златоносна е и реката до него. Дори и днес експлоатирана тя била от канадски дружества.
Освен за улеите, и за складове разказвали местните. Че добиваното злато и ценни минерали и от съхраняване имало нужда. И под подобни скали с улеи изкопавани били уж тунели и сладове.
Именно множеството златоносни реки превърнали в древността територията на нашата България в един от центровете за производство и износ на злато и сребро. Едни от най-известните подобни лабиринти били Стремските лабиринти, изкопани близо до Перперек. Че нали там се добивало злато и сребро, превръщано в златни и сребърни монети, наречени перпери.
За добро, или лошо, въпреки множеството привлечени от легендите за подземни златни съкровищници иманяри, до момента не са открити те.
Открихме, пък, ние огромна каменна стъпка, ориентирана север-юг. А до нея и по-малка, по-размита и не така добре оформена.
Долу, под скалния масив, водата в дерето не пресъхвала дори през лятото.
Подобни улеи има изсечени и в скалите на скалното светилище до Ковил. Също силно златоносна е и реката до него. Дори и днес експлоатирана тя била от канадски дружества.
Освен за улеите, и за складове разказвали местните. Че добиваното злато и ценни минерали и от съхраняване имало нужда. И под подобни скали с улеи изкопавани били уж тунели и сладове.
Именно множеството златоносни реки превърнали в древността територията на нашата България в един от центровете за производство и износ на злато и сребро. Едни от най-известните подобни лабиринти били Стремските лабиринти, изкопани близо до Перперек. Че нали там се добивало злато и сребро, превръщано в златни и сребърни монети, наречени перпери.
За добро, или лошо, въпреки множеството привлечени от легендите за подземни златни съкровищници иманяри, до момента не са открити те.
Открихме, пък, ние огромна каменна стъпка, ориентирана север-юг. А до нея и по-малка, по-размита и не така добре оформена.
И за друго ни разказа Венци. Как според местните, на един от хълмовете до махала Загоричене някога изграден бил малък манастир. Клон на Бачковския манастир. Там бил заточен последният патриарх на Второто Българско царство. След като го заловили в Търновската столица, тук бил доведен Патриарх Евтимий. Легендите говорили как местни хора го спасили и цели три месеца укривали от грозните нашественици. Само че намерил се предател и издал местоположението му на турците. Намерили го лесно те по предателското обяснение. Пребили го от бой и починал Патриархът ни от раните си по пътя към село Бенковски. И там, в село Бенковски, има днес вековен дъб в двора на днешната джамия. А някога точно до този дъб изкопан бил гроб. И в него положено било пребитото тяло на Патриарх Евтимий.
Само че във времената на социалистическото ни управление неудобна се оказала подобна истина. И поруган бил гробът. Извадени от него били и костите и епатрахила на светия човек. Епатрахилът попаднал в къщата на турски големец. А гробът превърнат бил в яма за негасена вар. Че да се заличат качествено следите за предишното му предназначение. Цял филм заснет бил неотдавна. „По стъпките на Патриарх Евтимий“ наречен. И излъчен то БТВ.
Автор: Биляна Марина
Източник: Патиланец
За повече разкази: patilanec.com
