Село Устина и Устинския водопад

Очарователно се оказа това малко родопско село Устина. И пълно с история.

Но най-интересен за съвременниците му си остава Устинския водопад и параклиса „Св.Георги“ над селото.

Как да стигнем до Устинския водопад.

Намира се Устина на 27 км от гр. Пловдив, след гр. Перущица.

Устинския водопад е познат на навигацията на „Гугъл карти“. И, следвайки указанията, ние свихме към планината покрай минаващия през  селото канал. Там има удобно уширение, което  и местни, и посетители са превърнали в паркинг. Именно тук оставихме ние автомобила си.

Продължихме нагоре по канала и на първата пряка завихме вдясно. В края на тази уличка има стълби, та се качихме по тях.

    

И от горната улица започнаха табелите.

Всъщност, желаещите да съкратят с пет минути разходката си, могат да продължат по улицата вдясно от паркинга и да стигнат до горния паркинг.

И вече от него, пътеката влиза в гората.

Времето, за което обходихме цялата пътека с водопада и параклиса, за нас беше 1 час и 10 минути.

Минава пътеката през най-цветния, но явно недействащ пчелин. Така е и кръстен той, „Водопада“.

Малко след него се откри приказна гледка към червените покриви на селото.

А на поляна след края на гледките изградили местните място за хапване и приказки. И работеща чешма, от която утолихме жаждата си.

Нарочна табела посочваше пътеката.

Пътеката не е от най-полегатите. Има си своите стръмни участъци, но е напълно постижима.

И  25 минути след втория паркинг следва важен разклон.

Ако  тръгнете вдясно   по табелите, водопада ще стигнете. А надписът „Водопада“ е изписан от другата страна на табелите.

На първата, пък, в най-горния й край, добър човек е нарисувал параклиса, както и стрелка, сочеща направо. И ако по нея  тръгнете направо, пътят до параклиса ще ви отведе.

Първо взех аз дясното отклонение. И само след 3 минути застанах пред водопада.

Всъщност, ако не знаех, че към водопад бяхме тръгнали, и не беше останала все пак една почти незабележима тънка струйка вода, нямаше и да разбера, че съм пред водопад. Още няколко дена и водопадът се превръщал в красиви скали, разказаха местните.

Поснимах го аз и към параклиса тръгнах.

След не повече от 5 минути се показа той на върха на скалите.

   

Последният участък от пътеката е истински стръмен, но за сметка на това, и кратък. А и целта се вижда, така че сили лесно се събират.

Интересна история беше написана на табела в подножието му. Почерпена от разказите на възрастните хора в селото.

Присънил се св. Георги на местен жител. И решил той да организира построяването на параклис.  И последвал вековната традиция да се строят параклиси на високи панорамни места. Да се усамоти мирянина и да отправи молитва и благодарност към Бог за щедрите му дарове.

Събрали се в добро време щедри дарители. И построили параклиса на височина около 420 м надморска височина, в подножието на връх Кулата. Само на 20 минути в южна посока от него извисявал снагата си върха.

Заради съня на организатора, „Свети Георги“ наименували Светата обител.

В исторически план, параклисът възникнал преди построяването на църквата в Устина. И до днес местните пазели традицията си на Гергьовден да посещават  святото място, да палят свещи и да правят венци от първите пролетни цветя наоколо.

       

А мястото е истински божествено. Божествени са и гледките от върха.

       

Така ми хареса това малко село в полите на северните Родопи, че се зачетох. И се оказа неслучайно то.

Оказа се село Устина  наследник на тракийското селище Бесапара, съществувало през II в. преди новата ера. Известно било тракийското селище  в древността като голям административен център, който обхващал териториите от Пастуша (днес квартал на гр. Перущица) до Кричим и Исперихово.

Близо до селото минавал древният римски път, свързващ Филипопол и Беломорието.  В древността това бил третият трансконтинентален път, който бил окончателно съграден при император Траян (98 – 117). Той идвал от Панония (Унгария) и Дакия (югозападна Румъния). Прекосявал Дунав при Улпия Ескус (на северозапад от с. Гиген, Плевенска област, на 5 км южно от вливането на р. Искър в Дунав). Оттам покрай с. Рибен и Плене се отправял към Хемус при Троянския проход. А след това  през Тракия, за Филипопол. От него продължавал през Родопите и се насочвал по посока на Егейско море към големия път Виа Игнация.

В наследство от това славно минало в селото били  намерени колони с огромен диаметър, заровени в земята древни останки от сгради, много монети и делви, които понастоящем били изложени  в Археологическия музей в гр. Пловдив.

Открити били и  три църкви. Само че останали те на дъното на язовира до селото.

А днес селото е не само живо, но и добре заселено.

И абитуриент изпратихме в празничния ден.

И след него към дома си тръгнахме.

Автор: Биляна Марина

Източник: Патиланец

За повече разкази: patilanec.com

Сподели!