Село Лисиците – вълшебно малко село след най-дългият въжен мост у нас над язовир Студен кладенец

Тръгвайки към Чит кая не мислех, че още толкова много интересни места има по пътя. А има!

Чит кая е разположен на хълм до язовира Студен кладенец. А той е прекрасен сам по себе си. И въжен мост има над язовира. И не е прост той, обикновен някакъв. А най-дългият въжен мост в България.

Разрушен бил старият мост от водната стихия през 1993г. Започналият   основен ремонт прерастнал в изграждане на напълно нов мост по съвременна технология. И до днес си стои той в най-тясната част на язовир “Студен кладенец”. А преминаването по него си е истинско приключение. Особено когато се поклаща равномерно от стъпките на повече преминаващи.

Красива гледка е моста и от високо.

И не по-малко красива гледка се отваря от него към язовир Студен кладенец.

И не по-малко е красив и язовирът от високо.

Как да стигнем до най-дългия въжен мост в България над  яз. “Студен кладенец“.

Явно, напоследък мостът се радва но широка  популярност, та вече е познат на навигацията на „Гугъл карти“. А като целена точка следва  да се заложи с. Широко поле. Намира се на 100 км от Пловдив, на 270 км от София  и на 9 км от Кърджали.

След селото пътят продължава в черен и песъчлив. До някъде е напълно проходим с обикновен автомобил. Недалеч от селото има голяма поляна, вдясно от язовира, с краварник и овчарник, близо до съседния хълм.

И тук е добре да се оставят автомобилите. В събота и неделя  е лесно да се разпознае поляната. В общи линии, там, където са паркирали  другите.

А след дъжд, някъде преди първия дълбок гьол.

Високо проходимите автомобили могат да продължат и до самия язовир. Само че, тествайки издръжливостта на машините си, не забравяйте, че ще минете по прашния път. А там са добрите пешеходци. И идеята им да подишат чистия планински въздух съвсем ще потъне в автомобилните газове. Така че, искрена молба! Оставете си автомобилите на поляната и направете прекрасната 10-15 минутна разходка до язовира! Гледките са така прекрасни и въздухът така чист, че ще ви оставят достатъчно добри спомени!

А красотата и чистият въздух на мястото не изчерпват достойнствата  му.

От другия край на моста започва друг един свят. Всъщност, най-дългият въжен мост е и единственият достъп до село Лисиците. А по поляните до язовира пасат свободни кравите на живеещите в селото.

Кратката разходка по поляните ни отведе до каменна чешма. Наляхме си вода и тръгнахме по „пътя“ към селото. Няма си автомобилен път то. А провожда добрите му посетители каменна висока пътека.

     

И нас отведе тя до  началото на селото.

Село Лисиците. До язовира, голям един такъв. Най-романтичното село, мъничко едно такова. С кални улички едни. И каменни зидове.

      

И старият зид на къщите. С дъските между кирпичините тухли. Онези, които трептят с енергия, близка до човешката. Онези, които осигуряват проветрение и движение на въздуха. Онези, които позволяват топлината да не напуска стаята.

Мъдри са били предците ни. Не напразно напоследък така модерно е строителството с кирпич. Поели сме тази мъдрост и ние.

Има си и жители селото. И удобни и природосъобрзани места за вечерните тлаки си изградили те. А зад двора с кравите си стоят старите китни къщи. И  нови украшения си имат те. Плодовете на научно техническата революция довели сателитните чинии и в този девствен край на родината ни.

И напук на целия технологичен напредък, си стои гордо в центъра на селото старият кладенец и посреща минувачите.

    

Съвременен е обликът и на стария поминък. За кравите и овцете изгладили жителите на село Лисиците напълно модерни и комфортни  жилища. И напълно доволни изглеждат кравите от полаганите за тях грижи.

     

Тъкмо реших, че мо-малко и по-отдалечено село няма на света, пътят ни към Чит кая ни доведе до следващо. Още по-малко. И още по-отдалечено. Буквално няколко къщи се бяха сгушили в подножието на хълма с древното светилище. Къщите на село Соколско. И обитаеми изглеждаха къщите му.

   

А от другия край на язовира гордо се издига друг хълм – с останките на древната крепост Моняк.

Не напразно така омиротворени са жители и животни в този край. Изградени са двете села в подножието на древно светилище и стара крепост. Колко ли история е минала покрай старите зидове на къщите им? Колко ли енергия пазят камъните им?

В такива моменти винаги се сещам за старото “ако стените имаха уши“. А те сигурно имат. И помнят, и знаят. Само дето нямат усти, да ни разкажат.

Но пък и само разходката покрай тях си заслужава!

Ние се качихме на скалното светилище Чит кая и останахме на върха му, до каменните пазители във форми на влечуги и над изсечените в скалите трапецовидни ниши.

Ако пък се тръгне достатъчно рано,  забърза се  темпото и денят е по лятному дълъг, за един ден може да се отскочи и до крепостта Моняк.

Ако ли пък решите да пренощувате в района, не пропускайте да се насочите към Перперикон ( за него може да прочетете в сайта). Намира се само на 13 км от село Широко поле. На връщане през хасковския път, може да се отбиете и на скалните гъби при Бели пласт. Ако ли пътят на връщане ви отведе пред Кърджали, може да посетите и „Каменната сватба“, известна също и като „Кърджалийските пирамиди“. Информация за тях  може да намерите в сайта.

Ако пък вече сте посещавали тези места, може да се насочите към гр. Момчилград и да потърсите светилището на Орфей при Татул ( за него също може да прочетете в сайта), или пък вкаменената гора.

Изобщо, районът е богат на забележителности и идеи за добре прекарани почивни дни.

Автор: Биляна Марина

Източник: Патиланец

За повече разкази: patilanec.com

Сподели!