Кръстова гора

 Как да стигнем до Кръстова гора.

Кръстова гора също  е напълно достъпна с автомобил. Следва се пътят Пловдив – Смолян. И на Нареченски бани  има отбивка наляво, за Лъки. След това има достатъчно табели.

Разстоянието от Пловдив е 63 км. и се преодолява за малко повче от час и половина. А пътят до самото място вече е асфалтиран и нов. В края му има изграден паркинг.

Някога древното тракийско светилище днес е превърнато в християнски духовен център. В течение на годините на това място се издигна църква и множество параклиси, до които води красива пътека.

Невероятна е гледката към комплекса отдалеч!

Буквално след паркинга е издигната новата църква „Света Троица“.

И след нея тръгва пътеката към множеството параклиси.

На пътеката с параклисите е изсигнат голям метален кръст.

Интересна история прочетох за него.

„Местните хора разказват за Йордан Дрянков, родом от село Ковачевица, Гоцеделчевско. Отказал се от рано от светски изгоди и земни блага, Йорданчо, както го наричали някога, и   се посветил на Господ. Често получавал видения, едно от които след нощ прекарана на връх Кръстов. В това по-особено видение му се разкрива историята на мястото.

На този връх се е издигал голям манастир, в който се пазела частица от Кръста Господен. Преди това тази частица, която била прикрепена към кръст или от нея бил направен кръст, се пазела в Цариград в султанската съкровищница. Руският цар изпратил пратеници с богати дарове за султана, като им поръчал: „Като поиска султанът и той да ви даде подаръци за мене, вие му кажете, че вашият цар не иска нищо друго освен дървения кръст, който е научил, че се пази в съкровищницата ви.“ Пратениците изпълнили поръката на царя и султанът им дал искания кръст. Майката на султана, като научила за това, му рекла: „Какво си направил? Знаеш ли, че този кръст крепеше властта и силата ти? Пусни потери да хванат пратениците и си го вземи.“

Султанът изпратил хора, но не могли да хванат пратениците, защото, като узнали че ги търсят, не се върнали по същия път, а се отправили към Средните Родопи. В манастира на Кръстов връх русите предали на монасите кръста и заминали за Русия. Не след дълго манастирът бил нападнат от турците и разрушен до основи, а монасите са избити. Те успели обаче да скрият кръста в подземното манастирско скривалище.

Във видението на Йорданчо му било казано още да бъде направен и поставен висок метален кръст на хълма, в знак на това, че там е заровена някога частица от Христовия кръст. Затова той разказва видението си на цар Борис III. По същото време при царя е подполковник Величков от запаса, който споделя, че на него Бог му бил посочил как точно трябва да изглежда металния кръст. Взели решение да бъде излят 66-килограмов метален кръст (удвоената Христова възраст), като разходите били поделени между царя и подполковника.

На 1 май 1936 г. металният кръст е поставен на връх Кръстов. След церемонията по освещаването му, бяло гълъбче кацнало на менчето със светена вода, което след това литнало към западното възвишение на връх Кръстов. Йордан Стойчев казал на хората да последват гълъба, защото той щял да им открие къде е било старото манастирско аязмо.

След разчистването на скалата, на която кацнало гълъбчето от нея бликнало вода. Над него е издигнат втори метален кръст, а също така и малък параклис от дарители. Обектът е известен като Аязмото. Намира се на 320 метра западно от центъра на комплекса.

През 1994 г. кръстът, подарен от цар Борис III изчезва и след 7 месеца бива намерен в гората. Поставен е в новопостроения храм, а на мястото на стария е отлят нов от неръждаема стомана с тегло 99 килограма (утроената Христова възраст)“.

Идвала съм на Кръстова гора няколко пъти. За първи път ходих преди много години. Тогава  пътят още беше черен  и кален. За сметка на това с много обратни завои. Бях чула дори, че цели автобуси с хора били се обръщали. За автобусите не знам, но за моята нервна система си беше изпитание. Добре че тогава управлявах здрава немска машина, наречена Джета.

И гледах как през  годините все повече се строи и все повече се комерсиализира. Гледах години наред еднаквите параклиси в тяхното множество. И все се чудех, а дали пък парите за един от тях не беше редно да се дадат за болница, за детско заведение, или да се купят банички на бедните деца.

Но, така стоят нещата.

За щастие, вековните хребети на Родопа планина си стоят в същото величие и пълнят очите и душата.

А по пътя минахме през малко селце. Все повече се приближаваше параклисът на хълма. И се откриха къщите.

Случайно открихме и скална арка в малка рекичка. И мини водопадче.

Автор: Биляна Марина

Източник: Патиланец

За повече разкази: patilanec.com

Сподели!