Меандрите на Бяла река

От пръв поглед към географската карта на България се вижда, че Източните Родопи се отводняват единствено и само от р. Арда и нейните притоци. По-внимателното взиране обаче ни помага да открием в най-южните части на община Ивайловград долината на  Бяла река – крайно непозната и далечна за сънародниците ни. Тя всъщност се е най-големият ляв приток на Луда река (Еритропотамос на гръцки), извираща от територията на Република Гърция, преминаваща едва с няколко километра в България и вливаща се в р. Марица отново на гръцка земя.

Бяла река (Ахчехисар до 1942 г.) води началото си от рида Мъгленик, Източни Родопи (община Крумовград, до село Черничево). Дълга е близо 70 km и се влива в Луда река край село Сив кладенец (община Ивайловград). Реката е средиземноморски тип по отношение на речния си режим, т.е. през лятото на отделни места почти пресъхва, докато през зимата е пълноводна и буйна. Образува красива речна долина в най-южните части на страната, като в нейното поречие са разположени едни от най-обезлюдените, но изключително самобитни български селища – Меден бук, Горно и Долно Луково, Мандрица, Одринци и Сив кладенец.

Не само географската отдалеченост прави реката интересен обект за посещение, но и своеобразната природа около нея. Климатът е средиземноморски, като растителността и животинският свят се отличават доста от обичайните ни представите за България. Те по-скоро са аналогични с флората и фауната на Северна Гърция и европейска Турция, силно повлияни от Средиземно море. Свидетели за това влияние, например, са южните растения кукуч, грипа, зайча сянка, червена хвойна, ягодово дърво (кумарка) и други. Релефът на долината се харектеризира със стръмни склонове и много меандри*. Те всъщност са дали името на защитената местност „Меандрите на Бяла река“, която е защитена зона от Източните Родопи по НАТУРА 2000.

Характерен белег за ландшафтите по долината са и множеството еворзионни котли – големи дупки в скалите, образувани от падащата вода на множеството водопади. Те допринасят за изграждането на една природна картина с неповторим за България изглед. Водите на реката са известни със своята чистота и прозрачност, което позволява без особено затруднение да се наблюдават многобройните пасажи риба. Речните раци и миди също доста лесно се забелязват. Във водите на река Бяла е открит вид риба, който е ендемичен, т.е. не се среща никъде другаде по света, освен тук. Това е малката рибка родопски щипок.

Как да стигна до там? С автомобил до село Меден бук, което е достижимо само откъм Ивайловград. Оттам се извършва пешеходен преход от няколко километра по пътека, успоредна на речната долина (не повече от час вървене), докато се достигне до тесния речен пролом. Летният и есенният сезон са подходящи за разходка, тъй като тогава реката е маловодна и свободно може да се върви покрай нея. В района заслужават да се посетят и селата Мандрица, Горно и Долно Луково, които се отличат със своеобразна запазена архитектура, както и Ивайловград и намиращата се в близост римска вила Армира.

*Меандър – (от гр. Maiandros – древно название на река Голям Мендерес на п-в Мала Азия, характерна с многобройните си завои) – означава речен завой, плавна извивка на леглото  на реката, възникваща при определени условия като водоносност, скорост на водата и релеф.
Текст и снимки: Димитър Желев
Източник: geograf.bg
Сподели!