Легендите за Дяволския мост край Ардино

През месец юни 1977 г. по инициатива на Михаил Иванов, журналист и редактор във  вестник „Нов Живот” в Кърджали, посетихме крепостта Кривус край село Башево, където се провеждаха археологически разкопки.

Така се запознах с именития археолог Иван Балкански, който тогава ръководеше проучванията на укреплението в качеството си на историк и уредник на Историческия музей в окръжния град.

Недалече, нагоре срещу течението на реката, се намираше римският мост, който бе наричан от местното население „дженевиз кюпрюсю” (т.е. римският мост) и паралелно с това бе назоваван „Шейтан кюпрю”, което в превод ще рече Дяволският мост. Малко по-късно, през февруари 1984 г. с решение на Националния институт за паметниците на културата, той беше обявен за паметник на културата.

Познанството ми с Балкански прерасна и в приятелство. При множеството ни срещи по различни поводи водехме разговори главно около историята на  Родопите – планина, в която той беше влюбен. За Дяволския мост ученият сподели, че е взел четиридесет проби от скрепителната смес (хоросана), с която е изграждано съоръжението, и ги занесъл лично в Атомния център в София. Чрез Института по история към БАН възложил да им бъде направен радиоизотопен анализ с цел да се конкретизира точното време на построяването на моста.

Идеята му се появила, след като се запознал с разнопосочни версии и легенди относно това кога е изградено съоръжението и всеки момент очакваше да получи резултатите.
По-възрастното местно население от околните села, откакто се помнят наричат моста „дженевиз кюпрюсю”. Като „дженевизи” били обозначавани римляните и техните наследници. Определението „дяволски” възниква доста по-късно в резултат на местни митове и легенди.

Твърди се още, че в определен момент мостът е бил съборен или пък се самосрутил и десетилетия наред на това място река Арда е нямала проход между двата си бряга. Местните предания разказват, че през ХVІ век Султан Селим І Явъз (Злият) наредил бродът да бъде възстановен, за да се  създаде търговска връзка между Беломорието и Тракия…

Султан Селим І е деветият монарх в Османската империя, който управлявал от 1512 до 1520 г. Известен е като най-агресивния завоевател на Високата порта. Той е покорил Египет, Сирия, Йордания и части от Иран. Превзел е по-голямата част от днешна Суадитска Арабия и свещените градове Мека и Медина. Водел е жестоки сражения, като е избил и над 40 хиляди шиити!

На връщане в Анадола се е сблъскал с българите, населяващи планината Булгар даг, която  предишни султани с десетилетия не успявали да покорят. Въпреки умората си, велможата избива близо десет хиляди българи и завладява планината… Но няма данни Султан Селим І да е воювал на Балканите, камо ли пък да разпореди възстановяването на Дяволския (римския) мост край Ардино.

Той е бил султан само осем години и е учудващо, че за толкова кратко време е успял да завоюва и покори Северна Африка и значителни части от Средна Азия. Тежко болен, умира на 12 септември 1520 г. в Одрин и там е погребан.

Преминавайки през Балканите срещу Европа и в посока Русия са воювали султаните Селим ІІ и Селим ІІІ. Но те са се сражавали, а не са строяли пътища и мостове. Още повече из силно пресечените терени на Източните Родопи.

Иван Балкански завежда на моста двама познати алпинисти от Хасково. Вземат се по двадесет проби от хоросана – от едната страна на пътното съоръжение, която е срещу течението на реката, и от другата страна, която е по течението й. Или общо четиридесет проби. Материал се вземат равномерно по цялото протежение на моста, както и на няколко нива, обхващащи височината от основите до най-горния ръб на свода. Археологът дори прави и скица, на която отразява точните места, откъдето са взети  пробите, като ги номерира съответно.

Какво показва радиоизотопното изследване

Всички проби от хоросана се оказват напълно идентични, тоест те са, така да се каже, от „едно тесто”. Или цялата скрепителна смес от основите до най-високия свод е замесвана в един и същ момент от време. Този „момент от време” се оказва, че е бил през първата половина на ІІІ век след раждането на Христос или 200-250 година от Първото хилядолетие.

Така отпадат всякакви версии, че мостът е бил събарян или се е самосъборил. Измислица е и твърдението, че Султан Селим І, който в последните си години и без това е боледувал тежко, бил разпоредил възстановяването му. Радиоизотопното изследване категорично показва, че към днешна дата мостът в своята си цялост е на възраст минимум 1764 години!

В безспорно доказаното време на изграждане на моста и на неговата еднородност през вековете, римската империя е била управлявана от династията на Северите. На власт са се изредили няколко поколения, които са останали в историята с не особено качественото си управление. Те са водили доста завоевателни битки, в това число и в Европа, но в повечето случаи безуспешни. Строителството на пътища и мостове обаче не спирало.

Римският (Дяволският) мост край Ардино е построен на едно от разклоненията на популярния път „Вия Игнация”, свързващ Беломорието с Тракия през прохода Маказа. Основното предназначение на тази древна инфраструктура е била римските легиони да се придвижват по-лесно и удобно. Втората цел е била развитието на търговските връзки и улесняването на местното население.

Как възниква наименованието

Творческата фантазия на местното население разказва как строителите на моста дълго време не можели да „вържат” градежа от двата бряга на реката – там, където е най-високата част от съоръжението. Появил се дяволът и им поставил няколко условия, за да им разкрие как да „затворят” най-високия свод по средата. Условията били изпълнени и мостът бил завършен.

Друга фолклорна версия гласи, че дяволът се явил на главния майстор и му обяснил, че за да довърши успешно съоръжението, трябва да вгради сянката на либето си в зидарията.

Съществува и версия, че зли хора преследвали красива мома с лоши цели. Тя се качила на моста и се канела да скочи, но се явил сатаната и й подсказал как да постъпи, за да се отърве. Красавицата трябвало да скочи, а дяволът отдолу щял да я прихване и да я отнесе у дома й… Но вместо при майка й и баща й, я замъкнал в леговището си.

Местни зевзеци пък тиражират приказката, че в определен час от денонощието всеки, който погледнел от моста надолу към големия вир, виждал отражението на дявола във водата. Дори можел да го снима…

Истината около произхода на наименованието Дяволски мост е много прозаична, битова, но и доста любопитна.

През 20-те години на миналия век  на територията на тогавашната Ардинска околия шетали дузина именити разбойници. Това е времето, когато държавата се управлява от Александър Стамболийски. Най-колоритният от тогавашните мутри бил Кафалията, родом от село Горно Прахово. Той обирал кервани със стока, причаквал търговци на подходящи места по пътищата и им вземал такси за преминаването. Събирал пари и от пазарджии, които вече били изкарали стоката се на сергия.

Кафалията бил и голям бохем. Канен или не, редовно присъствал по сватби, годежи, разпивки и всякакви весели събития. По поръчка на млади мъже и срещу заплащане отвличал моми, за да станат булки на мераклиите. Така веднъж момък от близко село му „поръчал” една госпожица. Привечер, когато хората на Кафалията отвеждали бъдещата булка, трябвало да минат през Римския мост (дотогава все още дженевиз кюпрюсю). Момата обаче имала истински възлюбен от друго село. Той, заедно с голяма група от негови приятели, настигнали разбойниците при моста и успели да отнемат обратно момичето.

На следващия ден мъжът, който бил платил за отвличането на девственицата, отишъл при разбойника и си поискал парите обратно. Кафалията отвърнал, че няма да му върне парите, защото той не бил виновен. Виновен бил дяволът, който живеел край моста и който отвлякъл момата от неговите хора. И колкото разбойникът да бил силен, с дявола не можел да се бори. Ако искал, момъкът сам да отидел с шейтана да се разправя…

Тази история с отвлечената мома и дявола, който живеел край моста, започнала да се разпространява  и така римският градеж получава второто си име – Дяволският мост.

Автор: Христо Красин
Снимки: Ахрида-Дестинация Родопи
Източник: desant.net
Сподели!