Кристална зала „Родопски кристал“

Снимка: destinacia.bg

 

Богата колекция от чудни кристални форми пази кристалната зала „Родопски кристал“ в град Мадан. Уникалната зала ежегодно привлича над 2000 български и чуждестранни посетители.

Град Мадан е известен с рудодобивът от дълбока древност. Смята се, че някои от находищата са разработени от траките.

Колекцията от минерални кристални образци изложени в кристалната зала е добита именно от рудниците на ГОРУБСО в близост до Мадан.

Снимка: smolyanpress.net

 

В кристалната зала се пазят над 600 експоната, извадени при добив на оловно-цинкови руди. Те впечатляват със своите форми и отблясъци. Най-големият кристал е с размери 80 на 60 сантиметра. Малко са местата в света, които могат да се похвалят с такива чудни форми на галенита и сфалерита.

Кристалната зала в Мадан пази и представители от групата на ахатите, които с преливащите си ивици радват окото на човек. Най-често срещаният минерал от карбонатите е калцитът, наблюдаван в най-различни кристални форми. Съдържанието на манган определя розовия цвят на манганокалцита и рядко срещания родохрозит.

Богата е гамата от разновидности на най-разпространения в природата силикатен минерал – кварца. Красиви са кристалните групи от воднобистри разновидности на кварца. Многобройни са нюансите на различно оцветените кварцови кристали, виолетов аметист, черен морион и опушен кварц.

Освен да се насладят на прекрасните творения на природата, посетителите могат и да си закупят за спомен специално изработени сувенирии бижута.

Кристална зала „Родопски кристал“ е една от най-големите забележителности в родопското градче. Тя е създадена през 1984година и е член на Международната асоциация на минераложките музеи.

Снимка: pochivka.bg

Кристалната зала работи от вторник до събота от 9:00 до 18:00 часа. Почивни дни са неделя и понеделник.

Таксите за посещения са:

– За деца до 7 години: БЕЗПЛАТНО
– За ученици: 1 лев
– За възрастни: 2 лева
– За групи над 20 лица: цената за съответана група лица с 10% отстъпка

Автор: Селвина Топалска
Източник: rodopchani.bg

Сподели!