Отивайки към Перперикон, не пропускайте да си направите няколко снимки и на природния феномен Каменните гъби. Те са изключително лесно достъпни. Особено ако сте избрали по-полегатия път към Кърджали през Хасково. Намират се на самия път. Но са на леко извисена местност, така че не е трудно и да бъдат пропуснати.
Хубавото е, че са дотам вече известни, че фигурират в „навигацията“, така че ще е лесно да ги откриете.
А се намират на около 1 kм. северно от село Бели пласт.
Известни още като Скални гъби, тези скални образувания представляват ерозирали във формата на гъби риолитови вулканични туфи. Високи са до 2,5 – 3 m. На всичкото отгоре, са оцветени от различните минерали, влизащи в състава им. Розовият цвят са взели от минерала клоиноптилолит, зеленият от минерала селадонит, а сините и черните петна са благодарение на манганови конкреции.
До сега учените не са намерили каквито и да било доказателства в извайването на скалните гъби да е участвала човешка ръка. Единственият майстор е Великата Природа и невероятният й талант в живопистта на ерозията.
Местността с площ 3 ха, в която се намират скалните формации, е обявена за природна забележителност на 13 май 1974 г. по силата на заповед №РД-552 на Министерство на околната среда и горите.
Местното турскоговорящо население нарича феномена Мантаркая. И пази легенда за образуването му:
„Според преданието въглищарят Радуил имал 4 дъщери. Един ден те тръгнали за вода, но били подгонени от орда нашественици. Девойките изплашили коня на водача, който паднал на земята и бил разкъсан от момичетата.
Четирите били застигнати от приятеля на загиналия – Омур. Той замахнал с ятагана и отсякъл главата на първата от тях, но щом докоснала земята, тя се превърнала мигом в каменна гъба.
Замахнал и покосил другите две сестри, но се повторило същото. Изплашил се Омур, слязъл от коня, но преди да убие последното девойче, главата ѝ сама се превърнала в камък.
Ужасен, той скочил на коня и понечил да избяга, но при първата крачка се превърнал в черна скала. Хората и днес наричат самотната канара в близост до гъбите Каратепе (черен хълм)“.
Автор: Биляна Марина
Източник: Патиланец
За повече разкази: patilanec.com
