Как да се придържаме към зададения курс

Как да се придържаме към зададения курс

Човек, който не умее да следва зададен курс, е обречен на движение в кръг. Обяснението за това не е неговата глупост, а това, че лявата крачка на човека е по-дълга от дясната с 0,1-0,4 мм. Крачейки по (по негово мнение) права линия, той все повече се отклонява в дясно, и рано или късно се връща в изходната точка на маршрута. Така той ще се движи по окръжност с диаметър около 3.5 км., докато не се научи да следва зададен курс.

На практика такива „блуждаения“ в кръг в природата се случват достатъчно често, за да се появят мистичните разкази и истории за това, как някой някога не е могъл да се измъкне от някакво омагьосано и прокълнато място. Но никаква магия не е виновна за това. Виновна е асиметрията на долните крайници на човека и отсъствието на елементарните навици за движение по права линия.

Най-лесно може да избегне движението в кръг този, който има компас. Това се постига по следният начин. Когато определяте посоката на движение с помощта на карта или импровизиран план на местността, трябва да приближите хоризонтално разположеният компас близо до нивото на очите си. Завъртете го около оста му, докато краят на стрелката, сочещ посоката север, съвпадне с нулевото деление на скалата. След това завъртете „прицела“ на компаса, докато той съвпадне със посоката на курса, който искате да следвате. След това погледнете през „мушката“ и си набележете някакъв ориентир (скала, дърво, хълм), към който да се движите.

В самоделния компас, където отсъства „прицела“, можете лесно да импровизирате такъв, като в противоположните страни на скалата забиете две тънки клечки. Добра идея е и вместо скала да използвате циферблата на ръчен часовник. В този случай цифрата „12“ се приема за 0 градуса. Тогава всеки час ще е равен на 30 градуса и съответно посоката юг ще е на шест часа, изток на три, а запад на девет.

Разстоянието до ориентира може да бъде различно и зависи от условията на местността. Ако нищо не пречи на видимостта между вас и ориентира, то разстоянието до него може да е около 2-3 км, а в изключителни случаи – и повече. Ако ви се налага да се придвижвате в гъста гора или в условията на ограничена видимост, то тогава разстоянието до ориентирите ви може да се намали до стотици или даже десетки метра.

Смята се, че дори в най-благоприятните условия, при движението „на сляпо“ (т.е. само с помощта на компас), грешката може да достигне 5 градуса. Това дава отклонение от избраната посока до 1/10 от дължината на изминатото разстояние. Значи ако човек е изминал 1 км., то отклонението може да се окаже 100 метра, и тогава избраният ориентир трябва да се търси в радиус от 200 метра (по 100 м. във всяка посока от ориентира). Ако не направите корекция в посоката и продължите да се движите само по показанието на компаса, то след 10 км възможното отклонение вече ще бъде около 1 км. И това е само при „идеалното“ 5 градуса отклонение от зададеният курс! На практика подобни грешки, като правило, са много по-значителни.

Именно по тази причина в екстремна ситуация трябва да се стремите да избирате ориентири, които са видими един от друг. За да поддържате курса по-точно, добре е в желаната посока да набележите два ориентира, разположени в една плоскост и отдалечени един от друг. Движейки се не трябва да ги изпускате от очи, като едновременно с това ги използвате като „мерник“ и „мушка“. По този начин линията на курса ще бъде възможно най-права. Ако между вас и ориентира има участък с намалена видимост (например гъста гора или храсталак), можете да направите предварителна „компенсация“ на азимута, а именно – нарочно да се отклоните с 8-10 градуса наляво или надясно от ориентира и при пристигането до него да завиете надясно, ако компенсацията е била вляво, и съответно в вляво, ако е била вдясно. При еднообразни пейзажи, в които липсват ясни ориентири (например в степите, пустините и ледените полета) можете да се придържате към правата линия, като гледате следите, които оставяте след себе си, както и да правите малки ориентири, като например купчинки пръст или пясък, снопове трева и т.н. Ако се обърнете назад и следите ви или оставените ориентири са в права линия, то и курса, който следвате е прав.

Когато се движите в група, то контролът над движението се поема от човека, който води и този, който върви последен. Първият проправя пътя като следи компаса си, а последният, пак с помощта на компас, го коригира, тъй като движейки се последен в колоната е лесно да съпостави линията на курса с тази на движещата се колона. Лесно се забелязват даже незначителните отклонения и грешки. Ако групата е малочислена, целесъобразно е на безопасните участъци колоната леко да се разтегне, увеличавайки разстоянието от човек до човек.

При придвижване със ски можете да сверявате курса по метода на обратната засечка. Той се изразява в контролирането на направлението по вече изминатият път, а именно – продължаването на правата линия, маркирана от следите от вашите ски, с данните от компаса. През лятото със същата цел можете да маркирате изминатият маршрут като оставяте след себе си забити в земята колчета, клонки и други забележими ориентири, по които, поглеждайки назад, да сверите курса си.

Изникналите на пътя ви непреодолими препятствия – езера, блата, непроходими скали или храсталаци, могат да усложнят задачата. Ако местността е открита, то на противоположната страна на препятствието си набележете забележим ориентир. Сега просто трябва да стигнете до него, след като заобиколите препятствието, и по азимута да си набележите новият ориентир. Ако непроходимото препятствие изникне в местност със нарушена видимост, то ще ви се наложи да го заобиколите „на сляпо“ по компас. За тази цел трябва да поемете курс, който е перпендикулярен към досегашният, и да извървите известно разстояние по него, като при това отброявате крачките си. Когато изминатото разстояние ви се стори достатъчно за заобикалянето на препятствието, трябва да се върнете на предишният курс.

Продължавайки да броите крачките си, изминете разстояние, което е примерно равно на дължината на препятствието, направете отново завой на 90 градуса, но вече в другата посока. Отбройте същият брой крачки, които сте изминали при първият завой и практически ще се върнете на курса, който сте следвали преди да се натъкнете на препятствието. Ако сте се объркали и сте завили по-рано от необходимото, то тогава ще се натъкнете отново на препятствието. В такъв случай повторете маневрата, като отново се обърнете на 90 градуса, или се върнете назад до последният завой и продължете още напред. За да не забравите или объркате броя на крачките, както и завоите, желателно е да си направите прост план, където да си ги отбележите.

Много по-сериозно става положението ако нямате компас. В този случай точността при следването на курса не е по-малка от няколко десетки градуса. Но дори тогава има смисъл да се борите. Ако човек върви наслуки, без да контролира движението си, той неизбежно ще се отклонява все повече и повече от правилният курс и постепенно, затваряйки кръга, ще се върне на собствените си следи. Това се обяснява (както споменахме в началото на статията) с несиметричността на долните крайници на човека, или по-просто казано – различната дължина на краката. От тук и дължината на лявата и дясната крачка също е различен. Може да ви се струва, че вървите по абсолютно права линия, но на практика пътят, по който вървите нерядко описва плавна дъга вдясно, която преминава в затворен кръг.

Ето защо при липса на компас, определяйки посоките на света по слънцето или други местни признаци, е необходимо да обърнете внимание на направлението на движението на облаците или да запомните от коя страна ви духа вятъра, разбира се когато времето е устойчиво. Промяната на посоката на вятъра или направлението на движението на облаците е сигнал за това, че сте се отклонили от курса. За да ви е по-лесно да спазвате посоката, вървящият най-отзад в групата е длъжен да контролира направлението, като направлява водачът в една или друга посока. Със същата цел трябва всички неголеми препятствия – дървета, храсти, хълмчета и т.н., които изникнат на пътя ви да се заобикалят последователно ту от дясната страна, ту от лявата.

Можете да контролирате направлението на движението си по Слънцето, звездите и Луната. Като потвърждение ето един цитат от книгата на писателя А. Сосунов:

– Как всъщност успяваш да се придържаш към правилният път? Нито има знаци, нито дървета-ориентири. Дори компас не ползваш!
– А Слънцето за какво е? Запомни, след като излезеш от тайгата на блатото, то до обед дръж Слънцето между дясното си ухо и носа, а на обед то трябва да сочи право напред. Веднага ще се ориентираш
.

Най-лесно се използва слънчевия или лунния „компас“, наблюдавайки ъгълът между зададеният курс и сянката, която дърветата, храстите или самият вие хвърляте на земята. При това обаче трябва да помните, че небесните светила (освен Полярната звезда) се преместват с 15 градуса на всеки час. Оттук следва, че на всеки час трябва да променяте своят курс на 15 градуса. Ако не го направите, то следвайки Слънцето или Луната, можете да се отклоните с цели 180 градуса от първоначалният маршрут! За да определите големината на корекцията, изпънете ръка пред себе си и разтворете под прав ъгъл палеца и показалеца. Разстоянието между тях е около 15 градуса.

В някои случаи (в пустините, тундрата и ледените полета) можете да поддържате правилната посока като обръщате внимание на преспите или дюните. По-точно казано – по ъгълът между избраният курс и тяхната плоскост. Дюните и преспите се образуват от вятъра и по тази причина имат повтаряема форма – редуват се паралелно една на друга. Същата помощ могат да ви окажат и „флаговите“ дървета, които растат на открити пространства. Техният наклон, конфигурацията на короната (от едната страна по-гъста, а от другата по рядка или дори отсъстваща), също се определя от направлението на преобладаващите ветрове. От тук са наречени и „флагови“ – заради техният външен вид, който се повтаря от дърво на дърво в продължение на десетки километри.

Източник: planinar.org

Сподели!