Историята на Пампорово

Вила Пампорово

2013 година е юбилейна за Пампорово – родопският ски курорт навършва своята 80-годишнина. За този отрязък от време историята коренно е променила курорта. Започнал съществуването си като летовище с няколко пансиона през 1933 г. и достигайки апогея си по времето на социализма, сега Пампорово има световна слава на лъскав ски курорт, в който се провеждат състезания за Европейската купа. През зимата хотелите се пукат по шевовете от туристи и паркоместата не достигат, но през лятото повечето от базите са призрачно празни. Презастрояването на Пампорово е факт от най-новата история на курорта, както и мащабните инвестиции, които влага за развитието му дружеството, стопанин на пистите и съоръженията „Пампорово“ АД.

Един прозорлив родопчанин слага началото на Пампорово точно преди 80 години. Осмиван за това, че „в баир лозе сади“, и хокан заради дързостта си, Никола Чичовски от Чепеларе вдига първия пансион в родопския курорт през далечния август на 1933 г. „Оставил питомното и тръгнал да гони дивото. Кой ще иде на почивка в баира, че и пари да му дава за това“, подигравателно коментирали тогава чепеларци по кафенетата. Осем десетилетия по-късно няма съмнение, че идеята на Чичовски е издържала изпита на времето. Годините дадоха еднозначен отговор на поставения тогава от далновидния родопчанин въпрос: „Лудория ли е или смел подвиг да се разходват толкова много средства в Пампорово, отдалечено на 75 км от железопътната линия?“, питал Чичовски близките си, преди да построи пансиона. И сам дал отговор: „Скритото бъдеще ще покаже. И ако аз лично не видя завършено хубавото си дело, все някой ще го довърши”, казвал уверено той.

Идеята за създаването на курорта Пампорово се родила в главата му още през 1925 г., когато бил председател на управителния съвет на горовладелската кооперация „Пампорово”. На едно от събранията родопчанинът изтъкнал, че не само дървеният материал може да носи печалба на хората от региона, а и въздухът, и красивата природа в планината чрез построяването на подходящи сгради и превръщането на мястото в курорт. Идеята не била възприета от кооперацията и останала да проблясва от време на време в съзнанието му като нещо далечно и неосъществимо, разказва самият Чичовски на страниците на списание „Родопа“ през юни 1940 г. Той се изявявал като съдебен и банков служител, кооперативен деятел, председател на читалище „Родопска искра“ в Чепеларе, учредител и директор на Популярна банка и на кооперативното дружество „Водопад“, председател на дружеството за българо-съветска дружба…

Строителството на първата вила-пансион в Пампорово започнало тържествено на 19 юни 1933 г. с водосвет и курбан. Само за около 50 дни майстори от Чепеларе, Момчиловци и Левочево вдигнали внушителната за времето си постройка и на 9 август същата година вилата вече приемала първите гости. Проекта за строежа направил зетят на Чичовски арх. Петър Кантарджиев, като в сградата имало 27 стаи с 47 легла. Към всяка от тях имало течаща вода и тераса, както и бани и тоалетни на всеки етаж. Строителството глътнало 426 491 лв. лични средства на собственика. До края на летния сезон – 15 септември, туристите в пансиона от различните смени наброявали над 280 души. Те плащали от 110 до 140 лв, в които влизали спане и четири пъти хранене на ден. В пансиона почивката от 14 до 16 часа била задъл- жителна. През следващите години все повече курортисти идвали в Пампорово и собственикът вдигнал трети етаж с тераси. За първите седем години от началото на курортното дело само през неговия хотел са минали 22 841 почиващи. Годишната печалба от пансиона варирала около 45-50 хил. лв., сочи в доклада си по повод 50-годишнината на Пампорово партийният секретар на курорта Никола Михайлов. „Тези, които ме съветваха „да не садя на баир лозе”, започнаха скрито да ми завиждат, а някои от тях даже направиха собствени вили”, разказва основателят на курорта. Той описва първите курортистите като интелектуалци, общественици, хора на умствения труд, писатели, художници, търговци, както българи, така и чужденци.

Сред тях бил и големият български писател Елин Пелин, който, пленен от красотата на природата в Пампорово и свежия въздух с дъх на здравец и смола, възкликнал: „Това е Божи дар! Името на района трябва да бъде Божидарица!” След години Чичовски дал това име на хотела си. За 50-годишнината на курорта на мястото, където е построен първият пансион, бе открита паметна плоча на основоположника на туризма в Пампорово.

Подем по времето на соца

След като рискът на Никола Чичовски да построи първата вила-пансион в Пампорово се увенчал с успех и други находчиви родопчани последвали примера му. Значителна роля за развитието на туризма в региона изиграла горовладелческата кооперация „Пампорово”, която построила няколко чешми от водопровода Студенец-Чепеларе, поправяла и пътищата в курорта. Нейна заслуга били постъпките за отчуждаване на горския фонд в района по билото на Пампорово, където се създали парцели от 1 дка и върху тях изникнали над 30 частни вили предимно на лекари, архитекти и адвокати. Бази в родопския курорт притежавали и софийски банки, застрахователни дружества, министерства и чужденци. Липсата на редовен транспорт до курорта и затварянето на пътя от снежни преспи през зимата не плашело туристите. Местните извозвали гостите с шейни от Чепеларе, загърнати с родопски одеяла.

След Деветосептемврийския преврат в периода 1947-1948 г. всички гори на кооперацията заедно с постройките в Пампорово са одържавени и започва нов етап в развитието на курорта, когато той е прекръстен на „Васил Коларов”. Пансионът на Чичовски, който бил продаден преди това, става почивна станция на дейците на изкуството и културата. Тогава обслужването на туристите запада и в Пампорово се появяват свинарник, кокошарник, обори и купища тор. Във вилите се отглеждали телета, в салона за културна дейност се съхранявало сено, а в умивалник – слама. Със създаването на държавно туристическото предприятие „Балкантурист” през 1967 г. със седалище в Пампорово в курорта се извършва мащабно строителство на нови модерни хотели, оборудвани с фитнес зали и басейни.

Вила Пампорово

Първият пансион в Пампорово е носил годишна печалба от 45 000 до 50 000 лв. за онова време на собственика си.

Първият съвременен хотел-ресторант „Снежанка“ отваря врати през 1961 г., четири години по-късно изниква „Орфей”, през 1969 г. – „Панорама”, през 1972 г. – „Мургавец”, две години по-късно комплексът „Преспа-Рожен”, а през 1982 г. е построен за 12 месеца и „Перелик”, който става перлата на курорта. Тогава се построяват и вилно селище Малина и прочутият ресторант „Чевермето”. Атракция за туристите става телевизионната кула „Снежанка” със заведение в нея. Въведени са в експлоатация и четири седалкови въжени линии и три стационарни ски влека с капацитет 4000 души на час. Общата дължина на пистите за алпийски дисциплини през соца е над 15 километра. Ски училище с 60 ски учители отваря врати, създадени са и ски гардероби. Търговската мрежа разполага с 25 специализирани магазина и с кореком. И докато първите туристи, дошли от чужбина през 1962 г., са били 2000 души, то 20 години по-късно в хотелите на „Балкантурист“ са отсядали 174 595 души на година, в това число 35 000 чужденци от Великобритания, Холандия, Белгия, Германия, Гърция и от братските тогава социалистически страни СССР, ГДР, Унгария, Чехословакия… Пампорово се налага като предпочитан курорт за много от ски състезанията. В началото на 80-те години на миналия век в родопския курорт се проведе заключителният етап на европейско първенство по ски.

Курортът взел прякора на собственика на земята

Името на Пампорово идва от прякора на собственика на земята, върху която е построен курортът. Местността се наричала Букова планина и тя била стопанисвана от жители на Смолян, Райково и други селища, между които най-крупният собственик бил Райчо Белев. Буден и предприемчив, той постепенно изкупил земята в планината наоколо от останалите й притежатели и така се сдобил с около 2500 дка гори, пасища и ливади в подножието на връх Караманджа. Използвал имота си, за да пасе добитък и да събира сено за него. Имал и мандра, в която произвеждал мляко, сирене и масло. Освен това Райчо се занимавал с търговия, бил и кираджия. Снабдявал турската армия с платове и други вещи. От Ксанти през римския път през Родопите носел стоки до Пловдив и обратно. Толкова бързо търговецът доставял всички поръчки, че турците му казвали: „Райчо ефенди, ти вървиш като пампор (влак, железница). Така към името на бай Райчо Белев се прикачил и прякорът му Пампора, а после имотът в планината станал Пампорово. Родопчанинът не харесвал прозвището си, недоволствал, сърдел се и дори вдигал скандали, но прякорът му останал и до днес се разнася по целия свят като име на родопския курорт.

Източник: chevermetobg.com

Сподели!