Оставихме автомобила си в с. Мостово. И оттам поехме по пътека към Караджов камък. В един момент, след като излязохме от селото, пътеката ни се пресече с тази, идваща от Кръстова гора.
Предимството на този вариант е значително по-краткото шофиране от Пловдив, респективно от София. Село Мостово се намира само на 47 км от Пловдив. А неудобството е, че пътеката не е особено обозначена. И, или трябва в групата да има човек, знаещ маршрута, или друг такъв, който много внимателно да изслуша обясненията на хората от селото.
Ние си имахме знаещ групар, така че смело тръгнахме нагоре след селото. И то остана ниско пред погледа ни, сгушено в родопските скатове.
Пътеката не е никак трудна. Е, не е като да няма леки изкачвания, но като за планински маршрут си е направо разходка с лодка, както аз наричам подобни леснини. За сметка на това, щедро ни подари незабравими родопски гледки.
И в шеги и закачки, се изправи пред нас скалният масив в местността „Караджов камък“.
Насред този скален масив се открояват две огромни канари. Още две крачки и се вижда как между тях стои заклещен огромен и почти кръгъл камък. Сякаш истински голям великан просто го е положил внимателно там. И не само внимателно, а и с необходимите знания ще трябва да е сторено това, че камъкът си стои непокътнат от „как свят светува“ и не помръдва при никакви природни стихии. Именно този камък е наречен „Караджов камък“.
И колкото и красива да е гледката на скалния масив, тя е само прелюдия към истинското.
Скалният масив си има стръмни отвесни скали, високи над 100 м. А високо скално плато се намира зад него и завършва с връх, наречен също Караджов камък и висок 1448 м.
Разположен е върхът в най-югоизточната част на рида Градище в Родопите, „ обграден от прекрасната природа на резервата Кормисош“. А платото заема площ от 4550 м² и по цялата му площ има десетки ями. Изначално те са с естествен произход, но всички били дообработени от човешка ръка.
Изкачването до платото се случва именно по този скален масив. По права линия към Караджов камък има оформен естествен улей в скалата. За улеснение на катерещите се по него, добри хора са поставили две свързани дървени стълби, а отстрани метален парапет. И с повишено внимание и адреналин, пълзят нагоре ентусиастите. В края на улея изкачването си става истински екстремно, доколкото и стълбата, и парапетът свършват. И последният метър и нещо е снабден само с онези естествени ямки в скалата, дообработени от древните във вид на плитки и изветрени с годините стъпала.
И след като премине това препятствие, повишеният адреналин на изкачилия се буквално се разтваря в гледката от платото. А тя открива полегатите била на близките и далечни родопски местности – Белинташ, Кръстова гора, хижа „Марциганица“.
Заснети от Весела Симеонова.
И така величествена е тя, че вече не звучи никак отнесено прочетеното за значимостта на скалния мегалит:
По време на археологическо проучване, ръководено от д-р Иван Христов през 2003 г. било установено, че Караджов камък изпълнявал функцията на светилище през ранната желязна епоха и късната античност.
Според Христов светилището съществувало като такова основно в два периода – първият в ранножелязната епоха, а вторият – от края на III в. до началото на IV в. А тези предположение си позволил да направи благодарение на нумизматичен материал, намерен край обекта.
Както и при други древни светилища, и тук се наблюдават няколко нива. Първото ниво се нарича Долна култова площадка. Тя е свързана с горна култова площадка от издълбани стъпала – изсечени малки дупки(ямки).
И между скалите, върху които са издълбани улеите и ямките, учените установили ритуално полагане в древността на огромно количество фрагменти от керамични съдове. В доказателство за това, на място била намерена керамика, датирана от археолозите към втората фаза на ранната желязна епоха (VIII – VI век пр. Хр.).
Слизането от платото е по същия път със стълбите и парапета. Само от тази му страна е достъпно то. Останалите му стени са напълно отвесни.
А малко встрани видях друг поставен камък. По-нависоко и между по-малки канари. И не беше така прецизно оформен.
По пътеката се върнахме към селото. И там срещнахме залеза.
Автор: Биляна Марина
Източник: Патиланец
За повече разкази: patilanec.com
