До водопада на Сътворението

Водопата на сътворението отдалечБеше слънчев съботен ден и тъй като приятелката ми от доста време искаше да си направим пикник на някой водопад, привлечени от призивикателното име и прекрасното време, решихме да потеглим на пътешествие в търсенето му. За водопада знаехме единствено, че се намира в с. Долна кула (общ. Крумовград), махала Метла 2, една от четирите махали, простиращи се в живописна котловина. Всичко това разбрахме от господин Костадин Димов.

По пътя за селото имаше множество скали, намиращи се по поречието на река Крумовица. Село Долна кула се намира на около 15 км от разклонението на Голяма кула. За да стигнете до там, е нужно да шофирате само направо, докато не стигнете края на оградения път. На нас ни се наложи да се върнем и да продължим наляво. На входа на селото ни посрещнаха местни. Заговорихме една от жените, която бе съсредоточена в работата си. Беше облечена в шарени шалвари, изглеждаше много етно и беше крайно отзивчива. Сподели с ентусиазъм, че интересът към селото им напоследък е голям, но и с нотка съжаление добави, че би могла да развива бизнес, ако е по-млада. Упъти ни към въпросната махала – последната на село Долна кула.

Уникалните скали до водопада на сътворениетоПродължихме усмихнати. Спряхме с колата до края на пътя в самата махала, непосредствено до една голяма чешма, а едно голямо щъркелово гнездо също беше гост. Около него се натъкнахме на множество наблюдатели на птици, някои, от които, бяха чужденци. Не бяха чували за водопада, а и май не ги интересуваше особено. Продължихме наляво от селския площад. Беше горещо и всички бяха по домовете си. Полският труд почива по това време…Продължихме нагоре, докато стигнахме последната къща и решихме да спрем, за да попитаме за насоки за водоема. От двора ни приветства въодушевена, че ни вижда, възрастна жена, която не говореше български. Поради тази причина, извика мъжа си, който беше също толкова развалнуван от срешата ни, и ни покани на кафе, след като любезно ни обясни как да намерим водопада на Сътворението.

Пада е поне 7-8 метра

Надвес над пропаста

Водопата на сътворението отгоре точно преди да се спуснем

Продължихме нагоре по дерето и следвахме пътечките, докато съзряхме водоема в далечината. Надмина очакванията ни! Беше по-голям и по-живописен от това, което бяхме видяли на снимки. Продължихме напред. Път до самия водопад нямаше или поне ние не намерихме такъв. Заобиколихме водопада и се спуснахме по левия му край. Пътят надолу се оказа доста стръмен и висок – внимавайте и задължително си обуйте подходящи обувки. Водопадът е средно висок -около 7-8 метра. Извадихме късмет, че го хванахме пълноводен.

Водопада на сътворението отдолуВодопата на сътворението и пещерата под него

С малки премеждия успяхме да се спуснем до брега, където останахме много изненадани пък от пещерата, която изглежда беше дооформена с помощта на човешка ръка. Тя се разпростираше по цялата дължина на скалата – изключително впечатляваща! Нямахме търпение да се топнем в свежата планинска вода. Хапнахме и поехме обратно по същия път.
Дълго, след като напуснахме това кътче на Родопите, останахме заредени с много положителни емоции! Много скоро пак сме там, а вие? 🙂

Сподели!