Крепостта Моняк /Мнеакос/ е една от най-големите и високо разположени крепости в Родопите. Намира се на 2 км южно от село Широко поле и на 6 км източно от Кърджали. Укрепената площ е 18 000 кв м. Заема високо плато, на 950 м надморско равнище, почти непристъпно от изток, запад и юг, на левия бряг на язовир "Студен кладенец". Състои от две отделни звена: външен град и цитадела в най-високата част.

В западната по-ниска част е запазена крепостната стена, която опасва около половината от града. Дебелината на стената е 1,75 - 1,95 м. На места са запазени дупки от греди, оформяли сантричната система за подравняване на зидарията. В завършения си вид Мнеакос е притежавал три кули, разположени около входното пространство. При проведените проучвания са локализирани и разчистени няколко сгради - огромен хранителен склад и водохранилища, едно от които е най-сложното и добре запазено инженерно съоръжение, по нашите земи. Освен каменни постройки в рамките на крепостта, по южната тераса е имало застроени дървени постройки, от които до днес нищо не е оцеляло. В мирно време крепостта се е пазела от малък гарнизон, който заедно с жените и децата живеели в квартала. Те поддържали съоръженията, пазели складовете, извършвали наблюдение и охрана на околността. При война селяните от околните села са влизали в твърдината със семействата, стадата и покъщнината си.

На най-високия източен дял от укрепения хълм, на площ 2000 кв м, се намира цитаделата. Тук крепостните стени са по-тънки, достигащи от 1,45 до 1,6 м, изградени само на достъпните места. По тяхната дължина са изградени пет кули, от които до днес са запазени четири. Това е един от най-добре укрепените замъци на Балканите през Средновековието. Запазена е портата на вътрешния замък. Представлява красиво съоръжение със сложна конструкция, оформена отвън с два стесняващи страниците квадратни зъбци. От вътрешната страна са открити два камъка с дупка в средата, вместени в образуваните ъгли. Това са постаменти за вертикалните оси на масивната двукрила врата, отваряща се навътре. Открита е правоъгълна постройка, чийто долен етаж е използван за водохранилище или склад. Тя е част от по-голям жилищен ансамбъл, оформил се във вътрешния замък.

Средновековна крепост Мнеакос е смятана за най-големия град на тема (област) Ахридос през XII-XIV век, когато е била областен административен център. Стратегическото разположение на твърдината я превръща в резиденция на областните управители на Ахридос. Тук е бил разположен военен гарнизон, а в крепостта населението от селищата по поречието на р. Арда е намирало убежище по време на военни действия. Крепостта Моняк е имала голямо стратегическо значение, защото е пазела прохода Железни врата и подстъпите на средновековния град, разположен около манастира „Свети Йоан Предтеча". Било е невъзможно приятел или враг да достигне подстъпите на върха, без да бъде открит от жителите и защитниците на крепостта.

Моняк е свързана и с похода на кръстоносците от 1206 г. Крепостта е обсадена от латините по време на Четвъртия кръстоносен поход. В подножието на мощният замък Моняк рицарите разбират за гибелта на своя император Бодуен Фландърски. Тук се провежда Баронския съвет, който избира Хенрих за император на Латинската империя и е коронясан за втори и последен император на Латинската империя( Хенри брат на загиналия Балдуин Фландърски).

Мнеакос е била толкова непревземаема, добре укрепена и със силен гарнизон, че не се е предала на войските на цар Михаил II Асен. Тя е била единствената крепост в областта Ахридос, която българският владетел не е успял да покори по време на похода му за отвоюване на района от ръцете на византийците през 1254 година.

През 1343 г непрестъпното укрепление пада под мечовете на наемническата орда на Омур бей. Грабителските набези в областта Ахридос оставят опожарени градове, заличени крепости, ограбени селища и манастири. Много хора са отведени в робство.

Векове по-късно археолози откриват скелетите на верните защитници на Мнеакос, до входната порта, така, както ги е застигнала смъртта.

До крепостта има маркирана пътека още след като се излезе от гр. Кърджали в посока Хасково, през село Мост. Може да се подходи както от село Широко поле, така и покрай детския лагер по стария път за село Широко поле, непосредствено покрай отбивката за селото. Има редовна автобусна линия от Кърджали до село Широко поле.

В близост е пещерата „Карангил“, а на 300 м северно от крепостта има средновековно селище, основи от разрушена средновековна  българска църква и некропол.


Автори: Даниела Коджаманова, Николай Овчаров
Източник: Перперикон и околните твърдини през Средновековието. Крепостното строителство в Източните Родопи.
Снимки: bg.wikipedia.org
Сподели!




Местоположение

Времето

Виж прогнозата