Защо да изберем Родопите?

Кратко описание

Културно наследство

На юг от Стара планина, между реките Арда и Марица, там където легендите за Орфей са още живи, Източните Родопи ни разкриват красотата и богатството на българското културно-историческото наследство. Разхождайки се из „Свещената планина“, както я наричат траките, откриваме свидетелства за това, че тези места още от дълбока древност са център на множество култури. Малко сме чували за българския Стоунхендж, намиращ се до с. Долни Главанак. Той е мегалитно съоръжение, най-вероятно с култово предназначение, представляващо каменен календар. Изградено е от големи каменни блокове, наредени в няколко концентрични кръга. Според повечето изследователи, диаметърът на Кромлеха е точно 10 пъти по-малък от този във Великобритания. Продължавайки разходката си из дебрите на Родопа планина, стигаме до малкото миньорско градче Маджарово, превърнало се в дом на множество защитени видове птици. Любопитството ни отвежда до един от скалните масиви в близост, величествено издигащ се над коритото на р. Арда. Тук, сгушени в скалните вулканични ниши, гнездят уникалните за България и Европа белоглав и египетски лешояд. Възможност да се докоснем отблизо до тази спираща дъха гледка ни предоставя Природозащитният център Източни Родопи. Разглеждайки интерактивната изложба, се запознаваме с тези обитатели на скалите и научаваме интересни факти за начина им на живот. Тук, планинските масиви, живописно прорязани от меандрите на р. Арда, са запазили тайните на отминалите култури, населявали тези места. Сякаш наистина можем да се докоснем, макар и за малко, до нравите и обичайте на древните жители. Попивайки от магнетичната сила на камъните, се дивим на множеството трапецовидни ниши, издълбани в скалите по необясним за нас „съвременниците“ начин. Величествените масиви, издигащи се над язовир Ивайловград, укриват от очите местността „Глухите камъни“. Сред склоновете, обрасли с дъб и габър, в изключително красивата и респектираща природа се намира спиращото дъха скално светилище.То обхваща няколко огромни, прорязани от дълбоки проломи скални масива, осеяни с множество ниши. Изкачвайки изсеченото в скалите стълбище, по което някога са вървели древните траки, изцяло се потапяме в мистиката на това свещено място. „Орфеевата“ планина продължава да ни удивлява със своите богатства. В близост до китното селце Долно Градище, сред острите завои на виещия се път, пред нас изниква уникална панорама - в отвесните скали на вулканичния масив‚ на шеметна височина‚ са изсечени повече от 100 трапецовидни ниши. Съзерцавайки това великолепие, в съзнанието ни изниква въпросът какво е предназначението на тези чудновати ниши. Може би древните тракийци са полагали останките на своите близки там или изсичането им е обозначавало преминаването по пътя към съзряване на младите тракийци. Тези догадки запазваме за себе си, загледани в зелените дипли на планината. Докато прекосяваме Източни Родопи и съзнанието ни е заето с културата и нравите на траките, неусетно достигаме до с. Мезек, където в могилата Малтепе се намира Тракийската куполна гробница. Минавайки по изцяло запазения 20 метров коридор, идеално оформените и подредени каменни блокове ни разкриват величието и интелекта на предците ни. Неусетно се прекланяме пред тяхното дело, минавайки от преддверията към камерата, като продължаваме да търсим логично обяснение на майсторството на този вид суха зидария, която стои непокътната векове наред. Силно удивени от Мезешката гробница, се отправяме към село Александрово, където през 2000 г. д-р Китов разкри още една в този регион. Александровската гробница ни смайва със запазените стенописи в преддверието и кръглата камера, изобразяващи различни сюжети и сцени от царски лов, но това което прави най-силно впечатление са цветовете на рисунките, устояли на напора на времето. Пътуването през различните епохи ни отвежда по следите на следващите жители по нашите земи – римляните. Всеки от нас се прекланя пред величието на Вечния град и Римската империя. Великолепието й можем да усетим и тук, в Ивайловград, където се докосваме до останките на античната вила Армира, построена през първи век от нашето хилядолетие. Тя е най-богатият частен дворец, разкриван в българските земи. Облицовките от мрамор, колонадите и мраморният фриз около вътрешния басейн, непокътнатите мозайки с изобразените картини в тях, впечатляват с изкусното майсторство на дворцовите строители. Дивейки се на легендите, които се разказват по тези места, за мистиката на тракийците и великолепието на Римската империя, неминуемо в съзнанието ни изниква въпросът: Какво ще завещаем ние на идните поколения? И ето, търсенето на съвременни паметници на културата ни води до град Хасково, където на хълма Ямача се издига монументът на Богородица – най-високата статуя на Божията майка в света. Смирени пред нейното величие, за пореден път осъзнаваме, че сме благословени да живеем в страна, изпълнена с величествени и уникални паметници. Това разбуждащо сетивата пътуване във времето из културно-историческото наследство на региона, се проведе в периода 29 – 31 август 2014г. „Екскурзовод“ на Демонстрационния тур из обекти от културно-историческото наследство в област Хасково бе Областна администрация Хасково, партньор по проект „Съвместни туристически инициативи, насочени към наследството“, с акроним ‘JTI TARGET’, който се изпълнява по Програмата за Европейско териториално сътрудничество „Гърция-България 2007-2013“, в партньорство между Регион Източна Македония и Тракия (Р. Гърция), Областна администрация Хасково, Областна администрация Кърджали и Областна администрация Смолян, съгласно сключен Договор № В2.12.01/20.03.2012 г.

Традициона кухня

Опитайте много от традиционните родопски ястия:
Сач Ястие приготвено на бавен огън с различни по вид меса и зеленчуци
Шашлък
Чеверме
Многообразие от баници: Къпана, тракийска, зелник, тиквеник и мн.др.
Качамак
Катми
Гюзлеми
Баклава
Мекици
Кисело мляко
Сирене
Кашкавал
Айрян
Боза
Ракия
Вино
Бира

Спорт

Скално катерене

Районът около Кърджали е много разнообразен от катерачна гледна точка. Това е единственото място в България, където се срещат вулканични туфи. Над целия язовир Студен кладенец се извисяват скални венци с обща дължина от няколко километра и височина до 120 метра. В близост до гр.Джебел пък се среща също една доста интересна скала - риолит. Много подобна на гранит, но изключително твърда и монолитна. Над яз.Кърджали има пясъчници и варовици подходящи за традиционно и спортно катерене. По поречието на река Арда в близост до с.Долно Черковище има варовикови венци, останали незасегнати от вулканичната активност с обща дължина около 1-2 км. и височина до 80 метра, като някои от тях предлагат огромни надвеси и тавани, подходящи за различна трудност спортно катерене. Река Арда и язовирите Кърджали и Студен кладенец се използват също за риболов и водни спортове. Подходящи са и за любителите на рафтинга и каяка.

Каяк


Рафтинг

Всяка година, в края на месец май Туристическото дружество в гр.Кърджали организира регата "Арда и нейните язовири". Спускането започва от язовир Кърджали, минава през язовир Студен кладенец и завършва на стената на язовир Ивайловград. Маршрутът преминава през територията на община Крумовград, като единият от биваците, които се устройват за участниците е в с.Студен Кладенец.

Лов


Риболов

Митове и Легенди

Родопа и Орфей

Според старите траки, населявали някога нашите земи, Родопа планина в далечно време била прочута с красотата си девойка, тачена и харесвана от боговете. Те тайно се надявали да пленят хубавицата. Всеки мечтаел тя да да стане негова жена. Бог Хемус бил особено ревнив към девойката и хвърлял неизмеримо големи каменни грамади, за да я скрие от другите богове и да остане вечна красотата й. (От тези каменни грамади, разказват, по-късно се образували пловдивските тепета). А като не могъл да я опази, бог Хемус вкаменил ненагледната хубавица и тя станала планина. Из нейните дебри шетал най-прочутият певец - Орфей, чиито чудни песни огласяли снежните родопски склонове и върхове, омайвали птици, животни, дори и гадини. Случило се веднъж чудо ни виждано, ни чувано дотогава. Орфей скитал цял ден из планината и поседнал на един връх да си почине и да се нарадва на красивата гледка, която се откривала пред очите му. И залисан в хубостта на планината, не забелязал как из зейнала скала излязла змия-чудовище: с три огромни глави. Щом видяла унесения момък, змията повлякла туловището си към него, изплезила четалести езици с гъста отрова. Търкулнали се камъни и събудила от дълбокия унес Орфей. Погледнал той с ужас змията и изтръпнал, разбрал, че това е неговият край - няма къде да избяга, защото само скали ограждали мястото, дето седял. Скован от страх, той запял. Песента била толкова хубава, че змията застанала на мястото си и заслушала. Орфей гледал заслушаната в песента му змия и продължавал да пее, заставяйки песен след песен. Пял дълго, разказват, три дни и три нощи не секнала песента му. Змията-чудовище, омаяна от песента, бавно прибирала отровните си езици, стиснала уста, протегнала се и легнала на земята, за да слуша. И както слушала, на третата нощ заспала дълбок, непробуден сън. Орфей, щом забелязал, че змията спи, скочил и пъргаво се спуснал надолу по склоновете на Родопа планина. Къде е отишъл след това, къде е живял и пял, никой никога не разбрал. Но родопчани запазили в паметта си неговите хубави, широки и протяжни мелодии. И каито иска да научи какви са били песните на Орфей, нека отиде в Родопа планина и да послуша чудните песни на родопчани. Но заедно с песните може да чуе и друга легенда за планината и за Орфей.

Легендата за реките Арда, Марица и Тунджа

Някога те били три сестри: едната доведена, едната заварена и третата природена. Много се карали сестрите, защото всяка се имала за по-хубава, по-работна и по-добра от другите. Нямало мира в техния дом. От майчината и бащина клетва те се претворили на реки. Но и тогава не са мирясали: започнали да се препират коя от тях е най-бърза. Веднъж, като се карали доста време, решили да преспят в Одрин и на заранта, ако някоя първа подрани и се събуди, да повика и другите, та да се надварват - която първа достигне морето, другите две да я признаят за най-бързо. Наговорили се и легнали да спят. Но дяволитата най-малка сестра Тунджа не стояла на думата си, ами цяло нощ не мигнала. И още не били пропели първи петли, не били зазорили белите зори, когато тя тихо скокнала и без да се обади на двете по-големи сестри, бързо поела из пътя си. След доста време петлите закукуригали, зазорило се небето и Арда се събудила, разтрила сънливите си очи и като видяла, че Тунджа я няма, че е престъпила уговорката и ги излъгала, ядно извикала на спящата Марица. -Марице, сестро най-стара, стани да видиш какво се е случило! Събудила се Марица, осъзнала се, разтревожила се. Двете с Арда започнали люто да кълнат най-малката си сестра: -Да даде господ, Тунджо ле, да течеш и да лъкатушиш, да пробиваш горите и планините и на нас път да отваряш! После скочили и хукнали по дирята на бежанката и по проправения от нея път, лесно я настигнали и задминали. Накрая се събрали и трите на едно място и потекли като една чак до морето. И кой знае защо, тия три реки след Одрин взели името на най-сънливата, на Марица.

Пътят на камилите

Възрастните ардинци и кърджалийци помнят, че в миналото местните търговци с камили са докарвали стоката си чак от Гърция и Турция. Камиларството е било професия на тракийците, живеещи в Беломорието. Животните ги използвали за превоз на хора и стоки на далечни разстояния. След принудителното напускане на родните си места, бежанци пристигат в България, натоварили багажа си на камили. По това време Кърджали е имал шосейна връзка с Хасково. Търговците на едро са доставяли стока с камиони, а след това са наемали камиларите за превоз за пренасянето й до всяко населено място в Източните Родопи. Тютюнотърговците са използвали обратния път за изкупения от населението тютюн. Товарът е бил превързван на специални самари, а общото тегло, което може да носи едно добре гледаното животно, е стигало 200-250 кг. Средната продължителност на живота й бил около 40 години. Камилата се оказала удобно транспортно средство за тесните стръмни пътеки. През 20-те и 30-те години на "товарната пиаца" в Кърджали са се събирали по 150-200 камили. Рано сутринта керваните са потегляли към районите на Крумовград, Бенковски, Фотиново, Чакаларово, дори са стигали до Златоград. на мястото на сегашния Дом на културата се е намирала "централната стоянка".


Потопете се в хилядолетна история и дива природа!

Кратко описание

История

Бит и Култура

Георграфско положение

Флора и Фауна

Населени места

гр.Кърджали Забележителности, Хотели
гр.Момчилград
гр.Крумовград
гр.Джебел
гр.Ардино
с.Кирково
с.Черноочене

Полезна информация