Родопски каубои

Струва си да рискуваш, заслужава си дори да си безразсъден, само и само за да постигнеш мечтите си! Доказва го съдбата на фермерите Бети и Ники Василеви, собственици на най-голямото стадо аборигенни говеда у нас.

В района на община Маджарово Родопите са приютили в пазвите си няколко забравени от времето селца, сред които и Горно поле. Именно в това почти обезлюдено кътче се намира стопанството и къщата за гости на Бети и Ники, наречена не случайно „Дивата ферма”. За ценителите на природата и на неподправения селски живот фермата в Горно поле отдавна се е превърнала в любимо място за почивка, а нейните собственици се наложиха като едни от най-успешните предприемачи в района. Но зад тази пасторална идилия се крият дълги години труд, лишения и… безсънни нощи. Защото всяко начало е трудно.

Бети Василева посреща своите гости с хляб, сол и народни танци.

„Обикновено хората гледат крави, за да си купят апартамент в града. А пък ние продадохме апартамента на родителите ми в град Пловдив и си купихме крави” – спомня си Бети. Всичко започва в края на деветдесетте години, когато младата двойка решава да рискува в името на успеха, без да подозира че малко след продажбата на имота България ще навлезе в спиралата на тежка икономическа криза, белязана от банкови фалити, хиперинфлация, обезценяване на лева и пр.

Предприемачите купуват шестнадесет крави, от които осем умрат още в първия месец. “Причината е, че породата им беше трудно приспособима в условията на нашия микроклимат” – помня си Бети. Затова младите фермери се насочват към отглеждането на местните аборигенни породи българско сиво говедо и родопското късорого говедо. И този техен избор се оказва разковничето на успеха.

„Това са двете най-стари породи в България, те са на изчезване и вече почти не съществуват, затова с гордост мога да кажа че сме техните най-големи собственици „  – казва Бети. Стадото наброява вече около 450-500 животни. Всеки ден се раждат нови, но и много умират, защото вълците ги изяждат.

“Всичко тук е по законите на дивата природа. Идеята е да се сведем до минимум  намесата си в привичките на животнитe. Те се раждат и живеят на свобода, така както дивите сърни крият малките си по една седмица в гората, в шумата.”  -обяснява моята събеседничка.
И в този малък оазис на дивата природа, Бети и Ники отглеждат своите четири деца, които растат на чист въздух и тишина, далеч от хаоса и зловредните изкушения на големия град. „Нашите деца цял ден си чоплят по нещо. Ето онази градинка е направена от малките ни дъщерички Кали и Али, които са на 6 и 7 годинки. Те непрекъснато копират нашия начин на живот!, смее се Бети.

Семейство Василеви знае, че най-сигурният начин да задържиш госта в хотела си е да му предложиш не само удобства и домашен уют, но и незабравимо преживяване. А в това отношение „Дивата ферма” е облагодетелствана, защото се намира в сърцето на една от най-добре запазените от биологична гледна точка територии на България.

Къщата на Бети и Ники

„Може да се каже, че застрашеният в световен мащаб египетски лешояд ни е като домашен любимец, защото многобройната колония от този пернат вид, гнездящ в близките скали, се храни с тор от теленцата от фермата” – хвали се Бети. Нищо чудно, че в хотелчето често отсядат и орнитолози от чужбина. Видрата, черният щъркел, шипобедрената и шипоопашатата костенурка, невероятното разнообразие от орхидеи – това са все застрашени биологични видове, които могат да се наблюдават в околностите на „Дивата ферма”. И още:

„Имаме ездитни коне, друга атракция – това е хващане на дивите ни крави с ласо – нарежда Бети. – В близкото Маджарово пък гостите ни търсят злато във водите на река Арда. В пясъците й могат да се открият, макар и малки прашинки. За децата е особено забавно, когато бай Страхил от Маджарово им показва как с гаванката могат да открият песъчинки от злато. Търсенето на минерали е още една туристическа атракция. Има ахати, аметисти, планински кристали, ясписи и какво ли още не!

Специалитетът на фермата – пълнена тиква с крехко телешко месце
В менюто на „Дивата ферма” са залегнали само селски гозби с биопродукти домашно производство и дъхави треви! Специалитетът е пълнена тиква с телешко месо . А телешкото месо тук е прясно и с розов цвят, какъвто няма да видиш в магазина. Бети приготвя и сладки саралии, или пък кокошка с катми, заешка баница. Но баницата  може да е и с булгур или с ориз.
Примерът на Бети и Ники е заразителен. В село Горно поле отвориха врати още къщи за гости, които предлагат удобства и романтика сред запазената природа. Така постепенно, изоставеното село оживява, благодарение на туристическото любопитство и предприемчивия дух на местните хора. А за гостите ваканцията сред диплите на планината се превръща в наситено с емоции приключение. БНР
Венета Николова. Пътешествия без край
Източник: pateshestvia.net
Сподели!