Нови парчета от археологическия пъзел в крепостта Калята край Якоруда

Учени откриха глинен мангал за отопление и тесни улички между жилищата от ранното Средновековие

Мангалът, открит на архологическия обект Калята. Снимки: НИМ

Глинен мангал (или жарник, съд за отопляване на обитавани стаи), останки от жилищни помещения и част от отбранителните стени са открити при разкопките в крепостта Калята край Якоруда, които протичат през юли и август тази година. Археологически екип от Националния исторически музей, Министерството на културата и Великотърновския университет събира данни за живота в ранновизантийска крепост в Западните Родопи.

В резултат е разкрита общата картина на малко, силно укрепено населено място с тесни домове и няколко малки улички между тях – мястото не може да се нарече град, по-скоро става дума за военна база. Открити са и останки от големи съдове за пшеница – вкопани в земята питоси, типични за късноантичните и ранносредновековни крепости на Източната римска империя.

Уличките в ранносредновековното населено място са били тесни.

Крепостта Калята е издигната през IV в. сл. Хр., в епохата на покръстване на империята, и контролира планинската околност. Обитавана е през следващите двеста години, а през втората половина на VІ столетие е опожарена. Вероятно пожарът съвпада с плячкосването на Никополис ад Нестум, недалеч от днешния град Гоце Делчев. През шести век вълната на заселване на славяни на Балканите е съпроводена с техни съвместни набези с по-добре въоръжените и по-добре организирани авари, които разполагат и с власт над своите невинаги доброволни славянски съюзници. След края на царуването на Юстиниан Велики, река Дунав е все по-несигурна граница на империята, защото много от ромейските гарнизони са изтеглени на далечна служба чак във временно възвърнатите Италия и Картаген. Крепостите на Балканския полуостров изпитват недостиг на хора и някои западат, а други стават плячка за авари и славяни. Постепенно равнинните части на полуострова са заселени от славянските племена, а ромейската власт остава изолирана в укрепени точки като Калята или е напълно унищожена. Това е и епохата на упоритите, но неуспешни обсади на Солун, вторият по значение балкански град на империята след самия Константинопол. По същото време римска Сердика се смалява и крепостната й стена е набързо ремонтирана.

Останките от жарник, открити в Калята, датират от VI век.

В началото на VІІ в. градове като Никополис ад Иструм и Сердика сякаш „изчезват“, а крепостите като Калята обикновено са унищожавани. Имперската власт контролира все по-свиващи се райони около големите пристанища на Балканския полуостров. Славянското заселване и аварските нападения се засилват, а в края на века предстои и създаването на новата Дунавска България, установила се във властовия вакуум, оставен от неефективния византийски контрол над региона.

Проучванията в крепостта се извършват от археологически екип под ръководството на д-р Мариела Инкова, Пламен Иванов от Министерство на културата и докторанта от Великотърновския университет Пламен Дойчев. Предстоят нови разкопки с цел да се уточнят все още неясните дялове от крепостните стени и доразкриването на още една укрепителна кула.

Източник: ploshtadslaveikov.com

Сподели!