Каньонът на водопадите

Защото Смолян не е само планетариумът…

Ако сте от посетителите на Смолян и искате да се разходите сред природата, да видите високи водопади и криволичеща около рекичка пътека – мястото, което трябва да посетите е Каньонът на водопадите. А що се отнася до екипировка и подготовка, за разлика от повечето места, описани дотук в блога ни, тук ви трябват само добри обувки и хубаво настроение.

Екопътеката започва от покрайнините на Смолян,  дължината й е 6 километра и за 4 часа нормално ходене със снимане е напълно превземаема. От кръгов тип е, така че ходите, въртите се и пак излизате там, където сте си паркирали колата. А как се стига до нея – настройвате GPS-а посока село Мугла, тръгвате по пътя и минавайки голяма изоставена автобаза от лявата ви страна ще видите от дясно отбивка от пътя. Това е началото.

Денивелацията е около 700 метра, което не е никак малко и ще създаде доста приятно чувство на умора. Сигурен съм, че ще ви хареса.

Най-високата точка от туристическия маршрут е на е 1800 метра надморска височина.

Маршрутът е част от резерват Сосковчето, където се намират повече от 40 водопада. Покрай по-живописните от тях се вие пътечката, по която трябва да минете. На доста места има изградени дървени мостчета, панорамни площадки, беседки и пейки.

И, разбира се, докато крачите из пътеката и нетърпеливо очаквате да видите прословутите водопади, заглеждайте се и в по-дребните детайли от горския рай, в който сте попаднали.

Нашата разходка беше след дъжд, като дъждовниците ни дебнеха отвсякъде. Симпатични животинки, които не нараняват хора и не би следвало да бъдат притеснявани. Внимавайте да не ги настъпите.

И докато аз дебнех с фотоапарата си дъждовници, Деси снимаше зараждането на дивата папрат. Кой беше казал, че симетрията е красота?

Най-високият водопад от цялата система е водопадът Орфей, висок 68 метра. Наречен е така заради приликата си с орфеевата арфа, когато не е много пълноводен и се разделя на различни струи, които се стичат по скалата. Разбира се, не пропускаме да се качим на дървеното мостче, което е точно над водопада. Повярвайте, отгоре най-добре можете да почувствате мащаба му.

И поглед отгоре. Ние лично поседяхме на мостчето 15-ина минутки, слушайки разбиващите се води. Подейства като медитация.

А пътеката не спира дотук. След кратката почивка продължаваме по пътя си. Целта ни е най-високата точка, от която има хубава гледка към града. По пътя виждаме, че някой е хапвал закуската си, но не е почистил.

Още малко изкачване и вече сме на върха на риолитни скали. Това е нашата цел. Гледката е прекрасна, а впечатлението, което оставя е … че сме повървяли доста, защото Смолян изглежда доста далеч.

След внимателно промушване между клоните, риск от издраскване и съдран панталон, вече имаме и снимката на град Смолян, гледан от Каньона на водопадите.

Време е да се връщаме. Снимаме водопада за последно и обещаваме на доста приятели, че ще ги доведем тук.

Източник: Tabakoff photography geograf.bg

Сподели!