Как празнуват Коледа и Нова година в Средните Родопи

За традициите и обичаите, свързани с Коледа и Нова година в Средните Родопи, разказва етнографът от Исторически музей „Стою Шишков“ в Смолян Ваня Йорданова.

 Снимка: “Български традиционен календар”. Илюстрована енциклопедия
Снимка: “Български традиционен календар”. Илюстрована енциклопедия

Коледа е най-богатият в обредно отношение зимен празник и един от най-големите годишни празници, познат в цялата българска етническа територия. Коледният празничен цикъл включва както подготовката за самия празник, така и поредица от обреди, изпълнявани по време на трите коледни дни.

Денят преди Коледа, с който завършва продължителния коладски пост, се нарича Суха Коледа, Детешка Коледа. Вечерта срещу Коледа се нарича повсеместно Бъдна вечер. В среднородопските селища Бъдни вечер е първата кадена вечеря и един от най-почитаните семейни празници. Съществено място в неговата структура заемат обредите, свързани с домашния огън, с обредната трапеза и с коледуването на деца и ергени.

Няколко дни преди Коледа стопанинът на дома отсича дебело дърво, което трябва да поддържа буен огънят през цялата коледна нощ. Пепелта от него не се изхвърля, защото според поверието тя е лековита и стимулира плодовитостта. С нея се пръскат напролет нивите, за да дават повече реколта. С нея често лекуват и болен или урочасан добитък.
Обредната бъднивечерска трапеза в среднородопските селища се нарежда върху чиста и нова кърпа, постлана направо върху пода. Ястията са постни – сарми, варен фасул, леща, царевица или пшеница, подсладени със сусам и орехи – кешкек. На трапезата се слагат още сушени плодове, орехи, чесън, стафиди. Тук неизменно присъства коледщата -меден съд, пълен със сурови зърнени храни и свещ – символ на изобилието в дома. Особено място заема хлябът, който се отличава със своята богата пластична украса, криеща определена символика. Сред преобладаващите елементи се откриват кръст, кръгове, пластични орнаменти, символизиращи труда на селянина, както и типичните за Средните Родопи печати от просфорник. Специални хлябове се приготвят за даряване на коледарите – кравай и колаци, украсени с орех или сушени плодове. В средата на бъднивечерската трапеза се слага и кесията на чорбаджията, за да се множат парите в нея през идната година.

Около трапезата се нарежда цялото домочадие. Най-старата жена в семейството запалва свещ върху обредния хляб и прекадява ястията с поставен върху керемида или палешника на ралото тамян. Прекадяват се и стаите, оборът, градината, домашният добитък, двора. По този начин се цели магическо пропъждане на злите сили и демоните, които бродят през коледните нощи. След разчупването на хляба от стопанина на къщата започва и същинската вечеря, по време на която никой не бива да става или да напуска трапезата.

Последният компонент от разглежданата обредност е обичаят коледуване. В Средните Родопи то е познато и в двете си форми – коледуват както ергени, така и деца.

В Смолянско коледуват главно деца – момчета и момичета, водени обикновено от някои баща, коледар или учител.
Облеклото на коледарчета е празнично. От лявата страна на калпаците им е забодена китка от чимшир или бръшлян. Всеки носи в ръката си тояга, наречена шарена поради резките и украсата, направени върху нея с нож или остър предмет. С тези тояги, с шарени торби на рамо и коледни песни децата обикалят домовете в селището и благославят стопаните и всеки член от семейството. За наричанията и благословиите си те биват дарявани с колаци, брашно, яйца, царевица, сланина.

Обхождането на селото от коледарите става от полунощ. Коледарски групи не влизат само в онези къщи, където е починал човек, от чиято смърт не е изминала една пълна година.

Коледуването завършва с общо угощение на коледарите.
С женитбена насоченост са моминските коледни обреди на българите мюсюлмани в Средните Родопи, известни като насяване. В навечерието на Коледа няколко девойки в предбрачна възраст, водени от старица, отиват мълчешком до реката. През реката те поставят кобилица, по която минават една след друга, като всяка мома пръска наоколо ечемичени или царевични зърна и тихо мълви: „С когото го вземеме, с него да се жениме.“ Вечерта преди лягане те скриват под възгравницата си парче хляб или накит и вярват, че ще се омъжат за онзи момък, който сънуват.

С Коледа започва един опасен отрязък от годишното време, известен като Поганото, Пуганците. Според народните вярвания тогава бродят караконджоли, джинове, вампири, които се мъчат да пакостят на хората. Тази представа поражда определен кръг от действия и забрани, които целят да предпазят хората от злите и нечисти сили.

В навечерието на Сурвак е втората кадена вечеря за средноропското население. На трапезата задължително се слагат варено жито, баница с късмети, пача, обреден хляб.
След полунощ или на разсъмване по домовете тръгват сурвакари. В родопския вариант на обичая участват деца от 5-6 до 10-12 г., момчета и момичета. С дрянова клонка, специално подбрана за целта и украсена с разноцветни вълна и вълнена прежда, тестени гевречета, орехи, пуканки, наниз от фасул и сушени плодове, децата сурвакат най-напред всички членове на семейството, а след това обхождат домовете на роднини и съседи. За добрите пожелания сурвакарчетата биват дарявани с дребни монети, колачета, орехи, лешници, сушени плодове и др. В някои селища (Петково, Славеино, Момчиловци, Устово, Райково и др.) се изпълнява и обичаят бухане, съпътстващ сурвакането. По-големите момчета от дружината носят по домовете и речни камъни, задължително мокри. Пред огнището тупват силно камъка на пода и наричат: „Както тече реката, тъй да текат парите в тази къща; както тежи камъкът в ръцете, тъй да тежат парите в кесията на стопанина.“ Тази благословия е особено ценена от родопчани, затова момчето, което първо донесе камък в къщата бива дарявано със сребърна монета.
Третата кадена вечеря в Родопите е вечерта срещу Йордановден. Ястията за нея са почти същите като за предишните две кадени вечери. Освен с присъствие на тържествената Света литургия в църквата, която завършва с хвърлянето на кръста във водата, в Средните Родопи Богоявление се свърза с обредното къпане на младоженците, младите булки и новородените деца. Това къпане се нарича хосканье и цели отново магическо осигуряване на здраве и благополучие през годината.

Източник: plovdiv24.bg

Сподели!