„Дяволското гърло“ – мистерията на Родопите

„Задължителни дестинации“ е рубрика, в която ще представяме на Вашето внимание всички онези райски кътчета от красивата ни родина, които заслужават да бъдат посетени и които по някакъв начин са свързани с българската история. Голяма част от тях са познати на всекиго, но ще се постараем да посочим и не дотолкова популярни дестинации. Очакваме Вашите предложения за рубриката!

Сгушена в полите на Западните Родопи, на около 1150 м надморска височина, в близост до Ягодинската пещера и едва на 1,5 км от Триград, се намира една от най-загадъчните пещери на Балканите –  „Дяволско гърло“. Определяме я като такава, тъй като за разлика от другите пещери, тя не впечатлява своите посетители с великолепните си образувания, а с историята и мистериозните събития, които се крият зад нейните стени и от хилядолетия подхранват човешкото въображение.

пещера Дяволското гърло
пещера Дяволското гърло

„Дяволско гърло“ се образува вследствие на пропадане на земните пластове. Причината, поради която в нея липсват образувания като сталактити, сталагмити или сталактони е, че пещерата е на възраст около 175 000 години, което я прави сравнително млада. За нас хората това може да звучи като изключително „напреднала“ възраст, но ако приравним тези години в човешки, то тогава може да се каже, че образуванието в момента е голямо колкото 7-8-годишно дете.

За съжаление обаче все още не се знае кой и кога открива „Дяволското гърло“. Въпреки това ни е известно, че първото проникване в нея е извършено през 1961 г. от алпинистите Николай Корчев и Елена Подарева, които са последвани от много други авантюристи.

В днешни дни пещерата е част от Стоте национални туристически обекта и поради факта, че е любима дестинация, са извършени промени, улесняващи посетителите и осигуряващи проходимостта на 350 м от общо 1,5 км. Естественият ѝ вход (сега изход, състоящ се от 301 стъпала, равняващи се на 22-етажна сграда) е заменен с изкуствено прокопан сто и петдесет метров тунел. Именно по него преминава туристическата пътека, по чието протежение могат да се видят три релефа –  дяволска глава, изсечена близо до входа за посетители; фигура на мъж в цял ръст, в античен стил; малко изворче с лечебна вода, където се намира лика на Богородица. Преданието гласи, че намисляйки си желание тук, то ще се сбъдне. Последните два можете да откриете именно в  основната и най-интересната част на „Дяволското гърло“ – Бучащата зала.

пещера Дяволското гърло
пещера Дяволското гърло

Прословутата зала е образувана в следствие на пропадането на Триградската река в пещерата. Резултат от това е и каскадата от 18 водопада – най-големият, от които (42 м) е обявен за най-високият подземен водопад на Балканите. Ширината на тази част от пещерата е 40 м, дължината ѝ е 11 метра, а височината – 35 м, което означава, че в нея без проблеми може да бъде поместен храм-паметникът „Александър Невски“. Това я прави втората по големина пещерна зала в България след тази на Деветашката пещера. Наименованието „Бучащата зала“ пък произлиза от оглушителния грохот, разнасящ се от водопада, чиито води се губят в сифон с дължина над 150 м. След това следва 60 метрова галерия, през която реката напуска пещерата и отново се показва на повърхността.

Именно сифонът и мистериозното изчезване на реката в скалите внасят загадъчността и многобройните въпроси без отговор в историята на пещерата „Дяволско гърло“. В миналото тя носи името с турски произход „Ахорлакимето“, което буквално означава „клокотник“. Що се отнася до съвременното ѝ наименование, една от версиите е, че то произлиза от формата на изхода ѝ, наподобяващ дяволска глава. Повечето от нас обаче най-вероятно свързват името ѝ с вярването, че каквото влезне в нея, никога не излиза. Малцина са чували за събитията, които го доказват. Няколкократно при обилни валежи и наводнения Триградската река повлича по течението си десетки кубици дървен материал. Според местни те са завлечени в пещерата, но на мястото, където реката се появява отново, няма дори трескичка от тях.

пещера Дяволското гърло

Разбира се, правени са и опити за разгадаване на мистерията. През 1970 г. двама варненски водолази – Сияна Люцканова и Евстати Йовчев се гмуркат във водите на пещерата, но за съжаление никога повече не излизат на повърхността. След инцидента техните тела не са открити, а опитите за изучаване на сифона от хора са преустановени. Опитите продължават с оцветяване на водите, като по този начин експертите целят да разберат дали наистина от изхода извира една и съща река. Те с изненада установяват, че оцветената вода излиза, но чак след час. Така стигат до заключението, че водата преминава през изключително дълъг лабиринт в скалата и всички предмети се намират там, консервирани от студената вода.

Орфей
Орфей

Загадъчността, която витае около пещерата, дава началото на многобройни легенди още от далечното минало, когато траките са владетели на тези земи. Те смятат, че „Дяволско гърло“ е портал към отвъдното и хвърлят тук умрелите си вождове и войни, за да им осигурят безсмъртие.

Освен това „Дяволско гърло“ се  свързва с прословутата легенда за Орфей. Според  нея именно тук митичният музикант се опитва да върне любимата си Евридика от царството на мъртвите. Благодарение на своята лира и невероятната си песен той успява да достигне до Хадес и да се договори с него. За да спаси душата на своята жена, Орфей трябва да следва Хермес до изхода на подземното царство, а след него да върви Евридика. Условието е певецът да не се обръща и да не поглежда любимата си, защото в противен случай тя отново ще се върне при Хадес. Изходът вече се вижда, когато силен грохот (смята се, че местоположението на тази случка е именно Бучащата зала) заглушава стъпките на жената, Орфей, притеснен, забравя всичко и се обръща, за да провери дали тя не се е загубила. Протяга се към нея, но сянката ѝ започва да се отдалечава. Певецът се вцепенява. Седем дни роптае и плаче безутешно. На това място бликва извор, а днес се намира олтарът с фигурата на Богородица, който споменахме по-рано в текста. Според легендата Орфей остава верен на жена си, дори четири години след смъртта ѝ. Това му навлича гнева на вакханките. Те го убиват с камъни, разкъсват тялото му, а душата му отива в подземното царство, където любимата му Евридика го очаква. От този момент те никога повече не се разделят.

Пещерата „Дяволското гърло“ е дом на няколко вида прилепи, между които и на най-голямата на Балканите колония на пещерен дългокрил прилеп. В езерото може да се забележи завлечена от реката пъстърва, чието зрение е напълно закърняло поради постоянния мрак.

Пещерата далеч не е единствената забележителност, която може да се види в района. На около 500 м от нейния изход се намира Музеят на мечката в Триград. От пещерата започва дългото около 7 км Триградско ждрело. Неговото образуване започва през неогена, а водите на Триградската река, дълбаещи планинските недра, образуват невероятни карстови форми, които се разкриват по тесния път, сгушен между планинските хълмове.

Препоръчваме да си отделите поне един ден, за да можете да се разходите спокойно и да се насладите на величествените пейзажи от вековни гори и скални образувания, които тази част на Родопите предоставя. Приятно прекарване.

Източник: bulgarianhistory.org

Сподели!