Да погледнеш Родопите от „Орлово око”

Събуждам се в Триград – отпочинала и готова за приключения. Къщите още сънуват последния си сън. Докато закусвам и отпивам от мурсалския чай, първите златни лъчи вече галят изстиналите улици. Като милувка на любим човек, те стоплят покриви и дувари. Стоплят и сърцето ми, което трепти пред този вълшебен миг, който природата ми подарява.

Днес ме очаква пътешествие до наблюдателната площадна „Орлово око” на връх „Свети Илия”. Нарамвам авантюристичния си дух и тръгвам към село Ягодина. Изпраща ме едно от селските кучета, което винаги тича нанякъде с изплезен език. Сега бяга след колата. След няколко метра обаче се отказва, спира и ми маха с опашка за довиждане.

Излизам от Триград и навлизам в ждрелото, което ме обвива в хладна прегръдка. Още неокъпано от слънцето, то изглежда мистично, като пазител на вековни тайни.

До „Орлово око” може да стигнете по екопътека от село Ягодина, която отнема около час и половина. Другият вариант е да си наемете джип от входа на Ягодинската пещера, който за 30-40 минути ще ви закара до върха. И двата варианта си имат своя чар.

По време на маршрута се разкрива прекрасна гледка към село Ягодина. Оттук къщите сякаш се притаяват в пазвата на планината. А зад тях се разстила гъста гора, докъдето погледът ти види. Опитвам се да запомня всеки детайл от пейзажа, но съм и нетърпелива да стигна до върха.

В далечината виждам стоманената конструкция, надвиснала над 670-метрова пропаст. Оттук Родопите изглеждат безкрайни, сякаш те са единствен господар на света. Докато правя първите си крачки по площадката, изпитвам лек страх, но гледката е толкова величествена, че ме поглъща напълно. В краката ми лежи Буйновското ждрело и лъкатушещият път, по който дойдох.

Пред мен се разкриват извивките на Родопа, Пирин и Рила планина. В далечината се вижда и част от гръцките Родопи, които по красота не могат да се сравняват с българските. Върховете почти докосват облаците. Земята и небето протягат ръце, сякаш искат да се прегърнат.

Аз съм в средата на тази прелест. Заставам на края на платформата, поемам дълбоко въздух и разпервам ръце. Чувствам се като птица в полет. Но не каква да е, а птица в Родопите!

Източник: uspelite.bg

Сподели!