ВДЪХНОВЯВАЩИТЕ ОРФЕЕВИ СКАЛИ

Съкровена за мен е Родопа планина. Ако трябваше да избирам къде да се родя отново, не бих и помислила за друго място. Тази планина не може да се разкаже с думи, трябва да се чувства. Не случайно носи име на жена, не трябва да се опитваме да я разберем, а да я обичаме, да я ухажваме, да я обходим и да се грижим за нея. Съща мома и тя е непредсказуема и не спира да ни удивява със скритите водопади, с кръшната си снага, която се простира нашироко, примамва ни с тучните си поляни, омайва ни с бистрите си очи – езера, крие своите загадки в дълбоки пещери. Всяка сезонна премяна й прилича – цветната пролетна одежда, слънчевият летен ефир, пъстрата есенна дреха или чистата зимна пелена.

Забулена в тайнственост, Родопа планина е майка на мистичния и един от най-възхваляваните герои – певецът, поетът, музикантът Орфей. Родена в Орфеевата планина, както наричат Родопите, няма как да не отида до любимото място на този „древен родопчанин“.

„Орфеевите скали“ се намират в курорта „Пампорово“. Пътуваме от Пловдив за Смолян и при паркинга на Студенец включваме GPS-а (при хотелски комплекс „Гранд Манастира“). На около 2 км след един от завоите, в дясно е отбивката. Като ориентир са табелите за хотел „Екстрийм“ и кулата „Снежанка“. Подминаваме всички построени и недостроени хотели и продължаваме по пътя. През летния сезон има възможност да се стигне с автомобил чак до кулата, но ние избираме да оставим колата и да се поразходим.

Месецът е май, но все още на места има участъци с дебел сняг. При топенето са се образували различни форми и все едно сме в открита галерия – глава на сфинкс, планинска верига, снежни мостове.

Пътят продължава покрай ски пистите. За разлика от зимата, когато е пълно с хора, сега е спокойно и тихо, заведенията и кръчмите са празни и затворени. Натъкваме се само на няколко човека, които разтребват и навярно се подготвят за следващия сезон.

Вниманието ни е привлечено от табела „Язовира“ и мержелеещата се в далечината водна повърхност. Приближаваме се и разбираме, че това е язовир, който може би местните или собствениците на курорта са построили хем като атракция, хем да събират оттичащата се от топящия се сняг вода.

Измежду сухата трева по поляните греят безброй минзухари и синчец. Според преданията,  листата на минзухара напомнят на хората за дома и семейството и не им позволяват да ги забравят. Вярвам, че е така, защото на мен виолетовото цвете със слънчевите тичинки винаги ми напомня за детството, когато обикалях по пролетните или есенни ливади и се усмихвах на всеки минзухар.
И синчецът отвежда мислите ми към родното. В село Горна Арда знам една поляна пълна със свенливото и нежно цвете. Помня как с детските си ръце внимателно и с много обич го откъсвах като подарък за баба или за мама. Казват, че „синият красавец“ е символ на дълбоката и предана любов, такава каквато и аз изпитвам към Родопите.

Отсъствието на хората е върнало непорочността на природата. От години за първи път виждам тук толкова животни. В клоните на дърветата се отличава пъстрата окраска на няколко кълвача, които ритмично почукват по стволовете и в тон с другите птици създават чудна мелодия. Елен и сърна като в любовен танц подскачат ту на полята, ту в гората.

Запленени от природата неусетно се изкачваме на връх „Снежанка“. От 1926 м надморска височина се открива забележителна гледка. Както е написано на една от беседките по пътеката за „Орфеевите скали“ – „Там, където въздухът се разрежда, сърцето става по-голямо.“ Тук през 1978 година е  изградена телевизонна кула, носеща името на върха с височина 156 м и от терасата на кафенето Родопите се разкриват като на длан.

В ляво от кулата започва пътеката към „Орфеевите скали“. Ориентир е беседката, за която ви споменах.

От нея минаваме през гората и след около 10 минути стигаме до друга беседка с каменно барбекю, изградени навярно от местна инициатива.

Табела указва, че в дясно от обособеното място за пикник е и „героят“ на нашето пътуване. Провираме се измежду дърветата и от ръбестите скали се разкрива любимата гледка на Орфей, която го е вдъхновявала да извлича най-пленителните мелодии на своята арфа. Присядаме и очаровани от пейзажа, който природата е нарисувала, изпадаме в безвремие. Ето ги някои от Смолянските езера, в които се оглеждат боровите гори, диплите на Родопа се простират, дорде се слеят със синьото небе.

Наскоро прочетох една легенда за Орфей в книгата на Елена Огнянова „Достигнало до нас. България в предания и легенди“. Не мога да кажа със сигурност, че за тези скали се разказва, но сякаш те са описани:

„Орфей скитал цял ден из планината и поседнал на един връх да си почине и да се порадва на красивата гледка, която се откривала пред очите му. И залисан в хубостта на планината, не забелязал как из зейнала скала излязла змия – чудовище с три огромни глави. Щом видяла унесения момък, змията повлякла туловището си към него, изплезила четалести езици с гъста отрова. Търкулнали се камъни и събудили от дълбокия унес Орфей. Погледнал той с ужас змията и изтръпнал, разбрал, че това е неговият край – нямало къде да избяга, защото само скали ограждали мястото, дето седял. Скован от страх, той запял. Песента била толкова хубава, че змията застанала на мястото си и заслушала. Орфей гледал омаяната от песента му змия и продължавал да пее, не секнала песента му. Змията-чудовище бавно прибрала отровните си езици, стиснала уста, протегнала се и легнала на земята, за са слуша. И както слушала, на третата нощ заспала дълбок, непробуден сън. Щом забелязал, че змията спи, Орфей скочил и пъргаво се спуснал надолу по склоновете на Родопа планина.“

Заслушвам се да не би из недрата на тази мистична и свещена планина да зазвучи песента на Орфей, та и аз да чуя възвеличавания от древността певец. Трепвам, в мислите ми отеква гласът на родопската каба гайда. Та дали душата на Орфей не е заживяла в гайдата и да вълнува и до днес хора и животни. При всеки тон на гайдата сълзи пълнят очите ми, сърцето ми примира.

Ех, някой ден бих искала да слушам как се носи песента на каба гайдата от Орфеевите скали!

Автор: Десислава Самуилова

Източник: Дневник на пътешественика

За повече разкази: tripdiary.eu

Сподели!